Нулеви добиви, затруднени пазари, тежка беритбена кампания – с тези словосъчетания се описва 2020 година от родните овощари.

НАЙ-ВАЖНИТЕ НОВИНИ ОТ МЕСЕЦА

Кризата при овошките дойде преди останалите тазгодишни кризи. Времето в първите месеци на годината подлъга ранните сортове, а последващите студове доведоха до измръзване на насажденията, особено в Северна България. "Беше една много лоша година за овощарите, най-вече за нашия регион – Русе – Силистра", споделя пред Агри.БГ Николай Колев, председател на Съюза на Дунавските овощари.

По думите му 2020-та е била най-тежката за сектора през последните десет години.

Масовите измръзвания и осланяванията, бяха последвани от тежка суша, а на места и унищожителни градушки. Въпреки усложнената пазарна ситуация заради COVID-19 производителите назовават като проблем номер едно климатичните промени. 

Николай Колев: „В нашия край реколтата от череша беше на 40% поради измръзване. Кайсията в региона на Русе до Тутракан даде нулева реколта. От Тутракан до Силистра частично градините оцеляха, където са на по-високо и закътано място. При вишната добивите бяха с 50% по-ниски от миналогодишните. 

Прасковите и нектарините в по-ниските части на първа тераса бяха почти на 100% унищожени. В община Сливо поле, където са масово градините с праскови, повечето овошки замръзнаха и нямаше реколта. Моята градина е на високо и около 70-80% от нормалната реколта оцеля. Само сливата, която традиционно си издържа, отчете нормални добиви."

За първа година, откакто аз се занимавам с овощарство, при ябълката и крушата имаше измръзване – от 40 до 100%, акцентира браншовият представител.

Когато дойде времето за получаване на държавната помощ de minimis, много от производителите на плодове се оказаха недопустими. Заради липса на реколта те не можеха да заявят обвързано подпомагане, а без заявено такова не бяха допуснати като бенефициенти и по de minimis. Pешението дойде с отварянето на извънреден втори прием по схемата само за  растениевъди с казуси.

„Имаше и единични случаи заради извънредното положение - стопани, които не са успели да отбележат обвързано подпомагане за 2020 г в декларациите си и не са със 100% пропаднали площи. При тях, за съжаление, няма какво да се направи, защото си има регламент, които не може да бъде нарушен. Призовавам земеделците много добре да обръщат внимание на информацията в заявлението за директни плащания обърна внимание Колев.

Докато климатът обърка производството, коронакризата пък промени пазарната обстановка и провокира редица политически решения, в опит да се намалят загубите. Държавата отпусна специален de minimis за преработватели и локални търговски вериги, за да стимулира изкупуването на родна продукция. Тези мерки обаче не бяха добре възприети от производителите. Tе настояваха подпомагането да е насочено в производството, а не за следващите по веригата. Браншовите организации на овощарите у нас изразиха дружно неодобрение пред земеделския министър.

Повечето малки и средни производители не видяха полза и в задължаването на големите търговски брандове да предлагат родни регионални продукти, тъй като земеделците не могат да покрият изискванията за калибриране, хладилен транспорт и други. Набързо приложените кризисни мерки, може би се оказаха с частичен ефект, но да се надяваме че дадоха основа за последващи работещи политики.

Чувствителната тема с работната ръка в сектора си остана такава и тази година, придружена и утежнена от ситуацията с коронавируса. Беритбата на черешите бе първа в условията на ограничителни мерки, но и при другите плодове кампанията не премина безпроблемно. Допълнителните разходи заради COVID-19 на един зает в производството на плодове е бил 292 лв., сочи Анализ на аграрното министерство с който се оправдават и отпуснатите средства по COVID мерките.

И докато в навечерието на новата година очакваме ваксини за коронавируса, то няма много на какво да се надяваме по отношение на климатичните промени. "Нещо, което не се осъществи по времето на ничий мандат, е градозащитната мрежа над нашия район – Русе-Силистра. Това ни поставя в изключително голям риск, както и ситуацията на безводие. В нашия край „Напоителни системи“не работят от години", сподели преди време с нас Николай Колев.

Впоследствие стана ясно, че в цялата страна ще се извърши рехабилитация на 265 обекта по Плана за възстановяване и рехабилитация на инфраструктурата на „Напоителни системи“ , които е част от Националния план за възстановяване и устойчивост на България (2021-2024 г.) 

Много хубава идея е да се възтановят напоителните съоражения, но едно нещо, което е разрушено от 30 години не го оправя реконструкция, а цялостно изграждане, дори на места ще трябва първо да се премахнат останките, коментира темата председателят на Дунавските овощари.

Ограничените заради пандемията пазар за родните плодове и неспиращият по същото време внос отново извадиха на дневен ред и темата с кооперирането.

При такива ситуации като тази рискът от недостатъчно количество е голям и затова веригата предпочита да работи с големите кооперативи от Западна Европа, които осигуряват целогодишно постоянно стока коментираха браншовици и даваха пример както с Западна Европа, така и със съдени нам държави, които работят на кооператив.

Дали тази тежка година, в която се видя, че и в земеделието, и в обществения живот нищо не става без обединение, ще бъде добра провокация за сдружаване? - Времето ще покаже. А иначе "засега времето е добро, вали сняг, дано зимата се запази така, за да може вече пролетта дърветата да се развиват нормално и да няма повратни студове", пожелава за финал Николай Колев.