Овощари от равнинната част на Северозападна България вече започват зимната резитба на дърветата.

Времето: Поредно затопляне и снеготопене

„Мечка страх – мене не. Започнах. Мислих го дълго заради климатичните промени, но реших, че трябва да хващам ножицата, за да не изпусна момента и да тръгне сокодвижението. Така или иначе първо трябва да махна лакомците и преплетените клони и ще започна от тях. Времето не ме плаши. Тук при нас снегът и тази година беше малко, но падна след затопляне на времето, което подлъга ранните сортове. Ще се позанимавам първо с техните корони, а после ще продължа с останалите. Дано не удари някой як студ, ама не вярвам“, обяснява Георги Николов, който от години гледа овощна градина недалеч от река Дунав.

Той обяснява още, че ще махне всички филизи, които са под остър ъгъл към основния клон, защото те най-лесно се чупят от вятъра и недай Боже, от някой закъснял мокър и тежък сняг. Точно такъв пък създаде проблеми на негов колега в планинската част на региона.

„Ледоломът събори огромни дървета на Петрохан, но не прости и на част от моите овошки. Подобно чудо последно имаше през 2017 година, но сега беше далеч по-сериозно. Окършени са клони в цялата ми градина и ще трябва първо да се заема с тяхното подрязване. Иначе ще трябва да ги гледам така стърчащи като дрипи, а аз обичам да са и красиви, освен плодовити. Няма обаче да бързам, че тук в Балкана като свие студ, тежко и горко и на дръвчетата, и на стопанина“, коментира овощарят Валентин Вълков, който още не е хванал ножицата и ще изчака времето да се стопли.

По принцип специалистите препоръчват резитбата да се прави докато дърветата са още в покой. Най-подходящо обаче е времето, когато температурата на въздуха не пада под -5 градуса. Избира се по възможност слънчев и не влажен ден.

„Много е важно да не се бърза при самото рязане. Това си е дълъг процес, който иска внимание. Препоръчително е да се прави обстоен оглед на всяко дръвче, защото това е процес, при който стопаните може сами да си нанесат икономически щети, ако твърде много прережат клоните. За да раждат, те трябва да достигнат определена дължина. Много е важно да не се оставят чепове или много лакомци, които ще вземат от силата на плододаващите клони“, обясни агроном Валя Петрова.

За да не се рискува твърде много, препоръчително е рязането да се започне от мъртвите клони и премахването на мъртвата дървесина, която вредителите ползват за зимно убежище. Това ще удължи процеса, но при променливите климатични условия забавянето може да се окаже и добър шанс за стопаните.