Много малък процент от овощарите застраховат. Това каза за Фермер.БГ  Живка Гроздева член на УС на Асоциацията на овощарите в България. 
 
 
По думите й това се случва, защото в България на този етап се застраховат само количествени щети, а не качествени щети. 
„Защото, рисковете, които застрашават реколтата се покриват само частично. Например на този етап слана не се покрива като щета или ако се покрива, периодът, в който започва да действа застраховката е на толкова късен етап, че то слани вече няма“, обясни Гроздева. 
 
Именно защото се покриват количествени, а не качествени щети, след това у овощарите се появява голямо разочарование. Това е основната причина, поради която земеделците отказват да застраховат продукцията си, твърди Гроздева и допълва:
 
„Представите на земеделеца и  тези на застрахователя доста се разминават. Ние викаме застрахователите, защото прасковите са ударени от град. Тези праскови вече са почти негодни за каквато и да било преработка освен за сок. Но идва застрахователя с неговото вещо лице и казва, че тези праскови могат да се реализират. За него не е важно къде и под каква форма, важно е, че могат да бъдат реализирани. Застрахователите търсят да намерят щета, опадала, обрулена под дърветата. Трябва да си представим каква трябва да е тази градушка, за да обрули всички плодове, било то череши, било то праскови“. 
 
 
По думите й в общите условия има доста точки, които внимателно трябва да се четат и интерпретират, защото на първо четене звучат безобидни, но след това застрахователите се хващат за тях, възползват се от тези вратички, които са си оставили и започва безкрайно преследване по съдилищата за изплащане на щети. 
 
„Познавам страшно много такива реални примери. Дори фирмата, в която лично аз работя също пострада от този проблем. Сега чакаме застраховател да ни изплати щетата. Просто са много техните хитринки, които са си оставили в общите условия и те си ги използват след това“, разказва Гроздева. 
 
Тя обобщи, че  по мнение на повечето овощари е по-добре тези пари, които държавата отделя за съфинансиране на застрахователните премии,  да се инвестират по друго направление където действително да бъдат инвестирани с някаква конкретна цел и да има резултат. 
 
„На този етап смятаме, че това са едни грешно изхарчени пари“, категорична е Живка Гроздева.
 
 
Тя даде пример с Австрия, където застраховането е на база качествени щети. Според стандартите, които са и за Европа, продукцията е определена на първо, второ и трето качество за преработка.  
 
„И когато настъпи застрахователното събитие и застрахователят изпрати своите вещи лица, те вече оценяват щетата според качеството, което намират вследствие на събитието. Когато е първо качество процентът обезщетение е един. Когато щетата е била толкова голяма, че плодовете са второ или трето качество - щетата се оценява на 90% до 100%. Това, което в България застрахователите изплащат да речем след градушка, която поврежда 90% от плодовете на дървото, застрахователите казват, че щета е само това, което е изпопадало от дървото след градушката, а в Австрия биха казали, че щетата е 90% или 100%, защото всичко е второ качество или трето качество“, обобщи Гроздева.
 
Друг момент, който тя засегна, е как се процедира след падане на слана и щетите, които тя  нанася.  
 
„Застраховката за слана започва да действа не от някаква измислена календарна дата, защото 20 април 2016 г.вегетацията беше много по-напред, 2017 г. е по-назад, а през 2018 г. ще е много по-различно. Вегетацията не следва календарни дати. И поради тази причина в Австрия застраховането срещу слана започва да действа според всяка култура и нейната различната фен фаза на развитие, индивидуално за всяка култура. Кайсиите се развиват по-напред, ябълките са по-късни…
Компаниите там казват, че за кайсии застраховката за слана започва да действа от конкретна фаза. И така нещата са по-уравновесени“, обясни Гроздева. 
 
 
За съпоставка в България застрахователите отбелязват сланата само след 25 април, но всяка година вегетацията е различна и така тази застраховка се оказва безпредметна.
 
„При положение, че застраховката ви действа от 25 април, а вас ви удря слана на 5 април, има я тази застраховка, но не може да я използвате“, заключи Гроздева.