За овчарите в Румъния 2020 г. е добра за продажбата на агнета. Ниската цена от предните години бе коригирана и сега е по-близка до приличната сума, която трябва да се плаща за кг месо. Работата и усилията на овчарите обаче остават недостатъчно възнаградени. Това може да се види по броя на стадата. Те рязко са намалели, пише Agrointel.ro, позовавайки се на думите на Николае Циорану, президент на Федерацията на овчарите Romovis и известен овцевъд от Арад.

Животновъди и пчелари кандидатстваха по de minimis. Чака се втори прием

Според Циорану понякога самите овчари съсипват пазара, тъй като не се интересуват от цената на своя труд.

Точно така е, защото притеснението за утрешния ден и липсата на сигурност, че могат да продадат продукцията си, ги плаши и ги кара да приемат по-ниска цена – „само за да се отърват от стоките“, казва овцевъдът.

В момента живите агнета се продават за около 11 леи (4,44 лв.) на кг. Това е приемлива цена, но не е напълно коректна.

Трябва да признаем, че цената е по-добра в сравнение със същия период преди година. Не си струва да помним или да сравняваме с цените преди 2, 3 и 4 години. Сега, повтарям, е добре. Все още обаче не е правилната цена. Проблемът е, че не оценяваме работата си, инвестициите, разходите за лечение и работна ръка. Изчисляваме само какво ядат агнетата и това е, казва Николае Циорану.

Експортът е този, който е спасил овчарите

Фактът, че овчарите се справят малко по-добре, се дължи на износа, а не на вътрешния пазар. От няколко години обаче пазарите са едни и същи, тоест арабските райони, не можем да говорим за нови възможности, казва румънският животновъд и допълва, че има нужда от отваряне на нови пазари.

Стадата намаляват

Липсата на овчари се забелязва и в броя на регистрираните, които драстично намаляха през последните две години. Единствената мотивация, която държи овчарите на пазара, е любовта към животните, която се предава от баща на син и не може да бъде определена количествено чрез субсидии или „математически изчисления“, както казва Николае Циорану.

Голямата болка е, че числата драстично намаляват. В регистрите пише, че имаме 8,6 млн. кози! Преди бяха 11 млн. Земеделските производители се отказват, защото нямат персонал или пасища. При овчарите има една особеност. Те не пазят овцете си за пари. Дори и да се откажат от някое от стадата, ще оставят поне 10-ина овце. Животните са в сърцата ни, не гледаме на тях с математически изчисления, допълва животновъдът.

 

 

ВИЖТЕ ОЩЕ

Овцевъди: Мярка COVID-19 не трябва да е единствена

Допълнителна подкрепа: По 4 евро на коза/овца в Гърция

Съдът отхвърли иска на земеделския министър за Наредба № 3