Работната ръка става все по-голям проблем в сектор на селското стопанство, а в животновъдството трудностите са още по-големи. За решаването на тези препятствия все повече фермери се стремят да повишат автоматизирането на процесите с цел да намалят зависимостта си от работниците. 

Дигиталните решения са едно от предизвикателствата, които си поставят и Христо и Димитър Николови от ферма “Багри”, разположена в природен парк “Персина” близо до Белене. В момента разчитат на 11 човека, които се грижат за над 800 животни в овцефермата и прилежащите към нея земеделски земи. По думите на двамата братя темата за внос на работна ръка за тях не е непозната, а в района на Белене трудно се намират хора, които да се отдадат на животновъдството. 

“Проблемът с работната ръка е много сериозен. Ние се принудихме да се обърнем към внос на персонал за нашето стопанство, тъй като няма млади хора, които биха искали да извършват този така традиционен за България поминък”, разказва Христо Николов. 

В момента в стопанството 6 човека се грижат за овцете, 4 са работниците в мандрата и 1 човек обслужва земеделските площи към фермата. 

“Имаме хора, които могат да правят и двете неща, така че, когато някои от тях нужда от смяна, от отпуск, ние имаме възможност да не прекъсваме цикъла на работа”, казва Димитър Николов и продължава:

“За нас е важно да постигнем максимална степен на независимост от човешкия фактор като тук включвам и начина, по който ще пасем овцете, тъй като това за нас е много важно. В момента ни е трудно, защото липсват пасища. Освен това ние групираме животните, защото смесването на всички животни на едно място не е продуктивно за нас и се налага разпределяне на определени трупи коя къде да отиде. Работим по въпроса, за да оптимизираме максимално  нещата. Не изключвам в някакъв момент, ако продължаваме напред, да работим и с дронове. В бъдеще не смятаме да увеличаваме човешкия ресурс”.

Двамата братя се опитват да въведат дигитални решения от храненето на животните до крайните процеси на преработка в стопанството.

“Преди хранехме ръчно животните, което изискваше много повече хора. Сега ги храним с фуражораздаващо ремарке. Сутрин храната се слага в ремаркето, тракторът се пуска и цялата тази палитра от храна се обърква и съответно след това се раздава автоматизирано чрез трактора в оборите”, разказва Христо Николов. 

Отбиването на малките агънца също зависи от машините. 

“Автоматизирали сме отбиването на малките агънца до степен, до която е възможно. Установихме, че колкото повече държим малките животни, особено зимно време, когато не могат да са навън поради метеорологични условия при бързото им нарастване често увреждат и виметата на големите, защото стават бързи, агресивни, искат да сучат, тъй че сме се обърнали към роботи. Смесваме специфични млекозаместители с определена дозировка. Купуваме най-добрите, които можем да намерим от Холандия, от Франция и смесваме с вода в определени дози и така малките нарастват, като имаме максимална близост до естественото, като по този начин пазим здравето на майките им непокътнато”, допълни фермерът. 

Доенето в стопанството също е автоматизирано. 

“Имаме си доилна зала, животните минават през оператор, който закача апаратите и следи дали овцете са добре издоени. Всичко останало е автоматизирано и го прави машина. След това следва почистване на цялата система, което също е автоматизирано и подготовка за новото доене след няколко часа”, разказва Христо Николов. 

Четете още: Дигитализация и диалог – ключови мерки за развитието на българските производители

Подкрепете независимата журналистика