В луковитската ферма „Цветанови“ в момента отглеждат 130 овце. Лятната паша е била сериозен проблем пред стопаните, които от 2009 г. са регистрирали стопанството си.
„В момента дохранваме овцете, защото няма какво да пасат, надеждата ни е след дъждовете да има малко трева, за да се хранят навън. Имаме миксер, който закупихме преди години, вечер бъркаме с него фуражи и от края на юли дохранваме“, споделя Добринка Цветанова, която освен животновъд е и известен майстор на уникалния местен млечен продукт – крокмач.
От ферма „Цветанови“ имат достъп до пасища, но в тазгодишната суша това няма никакво значение, тъй като всичко е изгоряло по тях и тревата е абсолютно суха. Останали са живи само тръните, става ясно от думите ѝ.
В момента овцете излизат по ожънатите ниви, където намират по нещичко да хапнат и вечер се дохранват във фермата. Засега това е спасението. През годините семейството е успяло да си купи достатъчно животни и техника, с която да си помага при отглеждането им, тъй като разчита на своите четири ръце и помощта на още един човек.
„Нашето стадо е под селекция и имаме договор да предаваме определено количество мляко на мандрите. Миналата година беше по 110 литра на овца“, казва още Добринка Цетанова. Заради сушата и лошите климатични условия, през тази година от ДФ „Земеделие“ са смекчили изискванията, достатъчно е да се отчитат при тях продадено мляко, без да е фиксирано количеството.
„Разбира се, не можеш да предадеш 200 литра мляко за цялото стадо, но сушата беше страшна и нямаше паша. При нас не беше валяло 4 месеца. Така загинаха и нивите, там също почти нищо не прибрахме“, разказва още стопанката.
В три от нивите им, които са конкретно с царевица, изобщо няма да влиза комбайн, защото няма какво да жъне. Семейството стопанисва малко декари, колкото да изхранва животните – около 260 дка.
Цената, на която се е изкупувало млякото от мандрите е била 1.80 лв./литър. При стопаните не остава почти никаква печалба, след като си платят тока за миксера, отделят парите за човека, който им помага и осигуровките.
„Ама не се предаваме. В нашия малък град, няма и какво да се работи. Пък и от толкова години ги имаме овцете, съпругът ми наследи занаята от баща си“, казва Добринка.
В края на юли през тази година тя е започнала да приготвя уникално вкусния крокмач, с който се слави региона. Заради слабия млеконадой обаче това няма да продължи дълго.
Хора от цялата страна се интересуват от крокмача и през миналата година Добринка е успяла да реализира цялото количество от тази оригинална занаятчийска храна. Приятели и познати чакат с нетърпение да си вземат от крокмача на Цветанови.
1 КОМЕНТАРА
14.09.2024