Български производители на храни, преработватели и търговци намалиха с 20% продуктите, дарени на Българската хранителна банка (БХБ) през 2017 г.
 
 
Разчитахме, че с въвеждането на стимулираща данъчна среда – възможността всеки производител да дари храна, без да плаща ДДС, ще увеличат количествата, постъпващи при нас, а стана точно обратното, каза изпълнителният директор на БХБ Цанка Миланова по време на кръгла маса „Храните – вкус, качество или мода".
 
По думите й, равносметката никак не носи оптимизъм. Причината е, че заедно с отпадането на ДДС върху дарените храни, е въведено изискване за специална маркировка на етикета на всяка опаковка със съдържание: „Дарение. Не подлежи на продажба“.
 
Годишно в България се изхвърлят около 670 хил. тона, като поне половината от това количество е годно за консумация. 
 
„Много пъти споделяхме, че изискването за специална маркировка на дарените храни е трудност, която ще направи закона неработещ“, отбеляза Миланова. 
 
Дарители на БХБ са около 100 компании годишно. По думите на изпълнителния директор на Банката, никой от тях не предпочита този нов допълнителен разход – да маркира храна, която вече е в опаковки, подредена на палети. 
 
„Факт е, че има дарители, които загубихме. За други се оказа, че е по-скъпо да маркират, отколкото да платят ДДС и така да избегнат по-високия разход на маркиране. Разчитаме на това, че в момента предстои за разглеждане нов проектозакон за храните. Там има разпоредба и за маркирането на храните. Това е наш общ ангажимент: тази разпоредба да отпадне или да бъде приложена по начин, който не спъва процеса на даряване“, коментира Миланова. 
 
 
Тя обясни, че това маркиране е безсмислено от гледна точка на контрола, който данъчните упражняват. От друга страна, за 6 години работа в БХБ са създадени и добре работят всички системи за спазване на контрола върху годността на храната и проследяването на всеки килограм дарена храна. 
 
„Наистина можем да кажем всеки килограм ориз или домати до кой човек е достигнал, в какво време и да проследим това с документи, както и да гарантираме, че всички последващи рискове могат да бъдат покрити“, подчерта Миланова. 
 
Борбата с разхищенията на храни вече се води на европейско равнище. Очаква се скоро Европейската комисия да задължи всички страни-членки да изработят програми за намаляване на загубите на храни и създаване на силни стимули за даряване на такива продукти.