Месеци наред всякакви статистически данни поставят зелето на челни позиции в ръста на изкупните и крайните цени. Последните проучвания на Националния статистически институт сочат, че културата е първенец по увеличение на цената от всички разглеждани групи стоки.

Проф. Бозуков: Трябва да се сложи край на порочните практики в обвързаната подкрепа

Зелето е поскъпнало спрямо предходния месец с 20,5%, а за една година - с почти 95%. Излиза, че фактическото зеле е толкова вървежно, колкото онова за усмивка при снимка. Потребителското търсене ли се увеличи, или какво? Къде е разковничето в това поскъпване и доволни ли са фермерите, Агри.БГ попита самите тях.

"Няма увеличение на изкупните цени, тази статистика отчита преди всичко вносът, който при ранното зеле е голям и е основно от Северна Македония", заявява производител на културата от Южна България, пожелал анонимност. И наистина, последните оперативни данни от Земеделското министерство казват: „Сериозно увеличение е налице и при импорта на пиперки, зеле, тикви, марули и патладжани – в рамките на 16,3% - 31,1%.“ Всъщност миналата година по същото време изкупните цени са били по-високи от сегашните.

„Това е цената за средноранното зеле, у нас то не се сади много, защото е с по-нисък добив, по крехко, салатно зеле, с по-кратък период на съхранение. Разковничето е, че много македонско ранно зеле влиза у нас през последните години, защото е по-топло и става по-рано. Възможно е тази година да има забавяне и при тях, да имат недостиг и затова вносът оттам да е още по-скъп. Но категорично в традиционното си наше зеле няма поскъпване на цената“, коментира земеделецът.

Русенският фермер Даниел Петров отглежда и ранно зеле, но също твърди, че не забелязва значително поскъпване в изкупните му цени. Семейството му и той отглеждат зеле от 30 години. „То не е супер претенциозна култура, гледа се не особено професионално у нас и предимно сезонно, за късното зеле. Затова има периоди с резки увеличения на площите и съответно предлагането, после следва спад, защото се оказва, че изпреварва търсенето. Обикновенно в годината на спад в площите цената е по-висока. Миналата година цената беше ниска. Това се забелязва и в съседна Румъния. През 2019 г.  зелето от там падна до 0.06 лв." , казва Даниел.

Правим справка отново в данните на министерството. Пак има разминавания с твърденията на фермерите. Последните ценови анализи от декември 2020 г. определят зелето като културата с най-голям ръст в цената на годишна база – с 20,8%. Казва се, че цената му на едро в края на изминалата година е била 0,64 лв./кг. 

Зеленчукопроизводителят от Южна България твърди, че по това време изкупните цени са били в пъти по-ниски от посочените в данните. Той намерил ниша за своята продукция в търговски вериги и е бил доволен от цената. „Продадох го на 0.47 лв., когато се изкупуваше на по 0.12 лв.“, споделя фермерът.

"Миналата година сме продавали основно във веригите, където цената беше по-висока, но и изискванията за пакетаж увеличават разходната ни част", казва и Даниел Петров като изтъква и други вероятни причини за отчетения ценови ръст:

„Ранното зеле по принцип го режем между 20 и 30 май, а тази година почнахме сега, заради времето всичко се забави. Това обуславя увеличението, но то е основно е в крайната цена. Ако цената на едро върви стандартно към 0.30 лв. сега е около 0.50 лв. Относно статистиките за повишаване на крайната цена, има друг фактор – търговците на едро. Преди работеха на 5 стотинки, сега работят на 50-60 стотинки марж. Оттук се получава голямата разлика. През последните години наблюдавам, че крайните цени започнаха да стават доста по-високи, но печалбата е при посредниците.“

Попитахме и търговец на зеле на софийско тържище. Той твърди, че „продукция има колкото щеш“, а цените са даже по-ниски. Продавал стоката на около 0.50 - 0.60 лв. 

Колкото листа свалихме от зелето, толкова истини се появиха. Финално обаче все не излиза сметката на официалните данни, ако питаме опериращите в зеленчуковия сектор. 

На финал южнякът-фермер обобщи: България не е фактор за цените на зеленчуците на нашия пазар, всичко се определя от вноса. Трябва да се помогне на производителите да свалят себестойността чрез модернизация, така ще има по-качествена и повече продукция наша. Само по този начин ще се блокира вносът. Тогава ще сме доволни и на 0.15 лв, а няма да очакваме 0.25 лв. примерно. За крайния потребител също ще е по-добра цената."