Съдържанието на остатъци от системен хербицид глифозат (C3H8NO5P) и инсектициди в етеричните масла, произведени в България, причина ли е за неконкурентоспособността на българските производители спрямо производителите в ЕС и трети страни на световния пазар на етерични масла? С това питане депутат се обърна към земеделския министър Десислава Танева.

ДФЗ отваря втори прием по de minimis за плодове, зеленчуци, лозя, рози

В отговора на министъра се посочват данни за приетите на европейско ниво допустими стойности на остатъчен продукт в храните. Уточнява се, че те се определят съгласно европейските регламенти и са еднакви за държавите членки.

„На 16.12.2017 г. Европейската комисия поднови одобрението на глифозат, като употребата на активното вещество на ниво ЕС бе разрешена за срок от 5 години, вместо стандартния период от 15 години. Счита се, че с този петгодишен период се гарантира приоритетна оценка на глифозат пред други активни вещества“, отговаря аграрният министър.

Десислава Танева припомня, че през 2019 г. Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) прие ревизирано становище относно максималните нива на глифозат върху храните и фуражите. Анализите показвали, че не се очаква настоящите нива на експозиция да представляват риск за човешкото здраве.

Към настоящия момент в България са разрешени 27 продукта за растителна защита, които съдържат активното вещество глифозат.

Действащите максимално допустими стойности за хербицида в основните етерично-маслени култури у нас – лавандула и маслодайна роза, както и за отглежданите маточина, кориандър, резене, бял трън, мента и валериан, са посочени в таблицата:

"На този етап съгласно европейското законодателство при разрешаването на продукти за растителна защита заявените култури се разглеждат по отношение на остатъчните вещества единствено като част от диетата на потребителите", се уточнява в отговора на Министерството.