Националният епизоотичен съвет посочи кланиците като един от възможните източници за разпространение на вируса на Африканската чума по свинете (АЧС).

Вихрен Димитров: Няма кланица с открит вирус. Как чумата да дойде от кланица?

Тази версия беше представена пред обществото от вицепремиера Томислав Дончев и от земеделския министър Десислава Танева във връзка с пламването на заразата в три русенски свинекомплекса.

Съветът обяви, че контролът в кланиците ще бъде засилен от военна полиция, така че да не се допуска приемане на нерегистрирани прасета за обработка.

Агри.БГ се обърна към Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) за разяснения и коментари дали кланиците са слабо звено в системата за биосигурност. Ето и отговорите от пресцентъра на Агенцията:

- Как се извършва контролът за това кланиците да не приемат нерегистрирани животни? 

- Всички домашни копитни животни, които са предназначени за клане, задължително трябва предварително да бъдат маркирани по надежден начин.

Изискване е номерата на идентификаторите (индивидуални или групови) да бъдат посочени във ветеринарномедицинското свидетелство за транспорт на животни, което освен на хартиен носител се генерира и изпраща и по електронен път до официалния ветеринарен лекар на кланицата.

Така предварително всеки лекар в предприятието знае кога, какви и колко животни са насочени за клане, към обекта, за който отговаря.

Що се отнася до свинете – за клане могат да бъдат насочвани само животни от индустриални ферми или така наречените ферми тип А, които са изградили мерки за биосигурност, идентифицирали са всички животни във фермата и им е извършван официален контрол, включително преглед преди изпращането за клане.

Това е гаранция както за некомпрометиран здравен статус, така и за открита и легална търговия на животни.

- Как е бил уреден контролът преди избухването на сегашната епизоотия и какви мерки са взети след Националния епизоотичен съвет, който се занима с проблема и на заседанието на 29 юли в Министерския съвет?

- До ситуацията с разпространението на АЧС официален ветеринарен лекар (ОВЛ) е присъствал внаги в кланиците по време на клане. На всяка партида живи животни, в това число и свине, се извършва както предкланичен, така и следкланичен преглед.

Винаги се проверяват съпроводителните документи за животните, идентифицирани ли са, наличието на лабораторни анализи за здравния им статус, информацията за хранителната верига, транспортните средства за превоз на живи животни.

Без присъствие на официален лекар не може да стартира клането на животните, като след месопрегледа ОВЛ поставя здравната маркировка на трупното месо. С други думи – това са задължения на ОВЛ, разписани в законодателството в нормални условия, които той изпълва. 

Разпространението на чумата и решението на Националния епизоотичен съвет наложи освен в дните, в които има клане, ОВЛ да присъства в кланицата и в свободните от клане дни и часове, като задължително е ежедневното им 12-часово присъствие в обекта, след което дежурството се предава на органите на МВР или на Военна полиция.

Всички тези допълнителни мерки са с цел превенция от евентуалното клане на животни, в нарушение на законодателството - когато ОВЛ не е предварително информиран за насочени към кланицата свине и не присъства на място. До този момент нямаме информация за опити за незаконно клане на животни. 

- Успява ли БАБХ сега да гарантира 100% контрол над биосигурността в кланиците?

- БАБХ контролира правилното прилагане на мерките, осигуряващи биосигурност, документирането на всички дейности по самоконтрола и предприема действия в случай на констатиране на пропуски в този процес.  

Още в края на юли 2018 г. със заповед на изпълнителния директор на БАБХ бе разпоредено всички кланици да бъдат оборудвани с дезинфекционен препарат, активен срещу вируса на АЧС, а дезинфекционните ями на входовете и изходите да бъдат снабдени с дезинфекционен разтвор, за да може надеждно да бъде дезинфекцирано всяко превозно средство.

Там, където няма изградени ями, бе разпоредено дезинфекцията да се извършва по механичен начин - чрез опръскване.

Всички тези дейности се документират ежедневно от бизнесоператорите, а веднъж седмично ОВЛ ги преглежда и извършва физическа проверка за правилно извършване на дезинфекцията.

Трябва да се подчертае обаче, че отговорността по цялата верига от фермата до кланицата носят бизнесопрераторите. Осигуряването на надеждни мерки за защита и биосигурност е в задълженията както на собствениците на свинекомплексите, така и собствениците на кланиците.

В доста от случаите говорим и за един и същ субект, който има и ферма, и месодобивно предприятие.

Всички ангажименти по изготвянето на план за биозащита, включващ както мерките за дезинфекция на входа и изхода на предприятията и фермите, така и контрола на персонала, когото наемат за работа, е бизнес ангажимент. 

- Имате ли информация (доказателства) в БАБХ, че заразата в трите свинекомплекса е влязла от кланицата? 

Околната среда е наситена с вируса на АЧС. Той има висок потенциал за бързо разпространение и то по много механизми за пренос. Вирулентността му се доказва и с навлизането му и във фермите с осигурена висока биосигурност.

Все още се проверяват всички възможни пътища за разпространението – кланици, транспортни средства, персонал във фермите, дезинфекция и всички останали рискови фактори. Предстоят сериозни анализи за възможните пътища за навлизане на вируса. 

Всички новини по темата вижте ТУК