У нас няма традиция за прилагане на висока агротехника на отглеждане на лешниковите насаждения. Агротехническите мероприятия за отглеждането на лешника са както при останалите дървесни овощни видове. За екологичните условия на нашата страна е най-подходяща угарната система за поддържане на почвената повърхност в насажденията.
Поддържането на черна угар задържа влагата в почвата, подобрява въздушния й режим и я запазва чиста от плевели. Поддържа се чрез орен през есента и няколко плитки обработки в зависимост от условията пред вегетацията-валежи, заплевявания, състояние на почвата и напояване.

 


Необходимо е есенната оран да се извършва през 3 години, като дълбочината на оранта е не повече от 15 см в средата на междуредието и 8-10 см в близост до растенията. Оранта се извършва непосредствено след прибирането на реколтата, за да може раните по корените да калусират до настъпването на зимата. През останалите две години през вегетацията почвата в междуредията се поддържа с плитки обработки на дълбочина 6-10 см , а в редовата ивица плевелите се унищожават с хербициди или плитки обработки.

 


Добро влияние оказва зеленото торене, изразяващо се в есенно засаждане на сидерални култури /зимен грах, репико, фий и др./ и заораването им непосредствено преди започване на вегетацията на лешника. На терени с наклон над 8 гр. осигурено напояване, или месторастения с валежи над 800 мм годишно, се препоръчва въвеждане на чимова-мулчираната система за поддържане на почвената повърхност. Изразява се в културно затревяване на междуредията със смеси от подходящи житни и бобови треви и периодичното им окосяване при достигане на височина до 10-12 см. Откосите остават върху площта и образуват мулчиращ пласт от органична материя, подобряващ плододаването и запазващ почвата от ерозия.

 


В зависимост от качеството на почвата и състоянието на растенията се извършва торене. Ако не е направено предпосадъчно торене в посадъчните дупки, преди засаждане се внася по 10-15 кг оборски тор, 300-400 г гранулиран суперфосфат и 150-200 г калиев сулфат и при така внесения тор растенията не се нуждаят от допълнително внасяне на фосфорни и калиеви торове през първите 5-6 години след засаждането им. След това се торят през 3-4 години с приспособления за дълбоко внасяне. Младите дръвчета се подхранват само с азотен тор /при добре извършено предпосадъчно торене/.

 


Първото подхранване се извършва с 10-15 г амониева селитра на дръвче, разхвърлена в междуредията. През следващите 2-3 години годишната торова норма на азот е 6-9 кг/дка в активно вещество, т.е. 20-30 г/кв.м. амониева селитра или 10-20 г/кв.м карбамид. Торенето с оборска тор се извършва през 3 години с по 2-3 т/дка добре угнил тор.

 


При лешника азотните торове се внасят през вегетацията на два пъти-половината към края на юни, а останалата част през август. Препоръчва се внасянето на торовете да се осъществява в междуредията. Най-важният фактор при отглеждането на лешника е напояването. В повечето райони е необходимо през периода на вегетацията де се извършват 2-3 поливки от месец април-август. Не трябва да се допусне засушаване на почвата. Резитбата на лешника се извършва в зависимост от това дали ще отглежда храстовидно или едностъблено. След засаждане на храстовидно отглежданите растения се съкращават на 5-6 пъпки /30-40 см/ от почвената повърхност. Когато се засаждат 2-3 годишни вкоренени издънки, те се съкращават на около 10 см от почвената повърхност.

 


На храстовидните форми резитба не се извършва през първите 2-3 години сред засаждането с цел да се оформи храстът, а след това се провежда редовна резитба за просветляване и премахване на застарели стъбла. Храстът трябва да е оформен с 5-6 скелетни клона, като останалите издънки се премахват ежегодно, за де не сгъстява короната. При едностъблено отглеждане след засаждане растенията се съкращават на около 80 см от почвата. През втората и третата година се оставят 4-5 клончета за скелетни, които оформят бъдещата чашовидна корона.

 


При едностъбленето отглеждане /при вкоренени на собствен корен издънки/ задължително ежегодно се изрязват появяващите се издънки както от основата на стъблото, така и от кореновата система. Премахването им се извършва ръчно през първите 2-3 години, а след това може и с хербициди. Резитбата през периода на плододаване се изразява в ежегодно просветляване и съкращаване с цел да се оформи рехава, добре огрявана от слънцето корона. Премахват се клони и клонки на стара дървесина, както и засъхващ, болни, застаряващи и сгъстяващи короната клонки.

 


Лешниците започват да се прибират, когато започне естественото опадване на плодовете. Късното прибиране след физиологичното узряване повишава качеството на плодовете вследствие настъпващите промени в съдържанието на някои органични киселини, водещи до намаляване на чувствителността към гранясване и повишаване на специфичния лешников аромат. След беритбата на лешника се налага и сушене на плодовете поради високият процент на влага – 35 %. Сушенето се извършва в специални сушилни или при излагане на слънце до достигане на 5 % влажност на лешниковите плодове. Необходимо е лешниковите плодове да се съхраняват в сухи и проветриви помещения като срокът за съхранение може да се счита успешно до 2 години.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Използване на качествен посадъчен материал при нови овощни насъждения

Основни изисквания на малината и къпината към външните условия

Окосяването на листата предпазва ягодите от много болести и неприятели

Арония