КориандърПо отношение на температурните си изисквания кориандърът би могъл да се сравни с пшеницата. Зоната за отглеждане на кориандър се простира от умерено топлите с безснежни зими райони на Средиземноморието до Норвегия. В районите, където през зимата температурата не спада под 15-18°С, кориандърът се засява и пониква през есента, като образува розетка и така презимува. В по-студените райони се засява рано през пролетта. През периода от поникването до узряването на семената растението се нуждае от 1800 до 1900°С температура. При пролетна сеитба на кориандър дължината на вегетационния период се колебае от 80 до 120 дни. От образуването на розетка до началото на цъфтежа протичат 46-55 дни.

Кориандърът е взискателен към почвената и въздушната влажност. Най-много се нуждае от влага през периода на образуването на стъблата и съцветията. Достатъчната почвена влага и хранителни вещества осигуряват обилно разклоняване и образуване на плодоносни сенници. Засушаването през този период пречи на разклоняването и намалява добива на семена. В същото време обилната въздушна влажност при сравнително висока температура по време на цъфтежа и образуването на плодовете създава благоприятни условия за нападение на кориандъра от редица гъбни болести.

Кориандърът се развива най-добре на почви с неутрална, слабо кисела или слабо алкална реакция. Той предпочита дълбоките пропускливи, рохкави почви от различни типове, но богати с хумус. Не могат да се очакват нормални добиви от кориандъра на тежки, студени и глинести почви.

В сеитбообращението кориандърът се отглежда след зърнени житни и зърнени бобови култури, както и след рано прибирани окопни, като царевица за силаж, слънчоглед и др. Почвата трябва да бъде чиста от плевели. Най-голям враг на кориандъра са плевелите поради бавното му развитие след поникването. Кориандърът е добър предшественик както за житните, така и за окопните култури.