Важен период от развитието на гъските е младата възраст. Добрите условия, създадени за отглеждане на малките гъсета, се отразяват особено благоприятно на общото им развитие и на икономическите резултати от отглеждането им.

Помещенията, в които се настаняват гъсетата, трябва да отговарят на общите хигиенни условия за младите птици - южно или югоизточно изложение, проветривост, липса на влага и течение, чистота и кубатура. По отношение на топлината изискванията на гъсетата са минимални. Те зависят от възрастта и времето на излюпването. За гъсетата, излюпени през март и април, нуждата от отопляване на помещенията е малка при положение, че им се осигури по-дебела и суха постеля. Отопляването на помещенията във всички случаи трябва да бъде икономично.

При по-големи стада правилно е гъсетата да се разделят на групи (200-250 броя) и настанят в секции, разделени една от друга с леки прегради. Броят на гъсетата трябва да бъде такъв, че да се избегне струпването им при хранене. В противен случай гъсетата не се развиват правилно и стадата стават неизравнени. На 1 кв.м. подова площ от помещението трябва да се настаняват 12-15 гъсета.

В сравнение с пилетата, патетата и пуйчетата взискателността на гъсетата по отношение на храната и храненето изобщо е много по-малка. Те използват еднакво добре зърнените фуражи (като цяло зърно или смески), сочните кореноплоди, зелените и други храни от индустриален произход. Съществено за тях е използването на паша още от 10-15- дневна възраст, без да има някаква опасност от намаляване на апетита или увеличаване на заболяванията и смъртността в тази възраст, както често става при пилетата и пуйчетата.

Икономичното отглеждане на гъсетата се обяснява с техните биологични особености - устойчивостта към болести и по-малката взискателност към храненето. За едно гъсе до 4-5-месечна възраст е достатъчен 10-12 кг зърнен фураж, който може да се замени с 30-50% зелени бобови фуражи, храни от животински произход, кореноплоди, клубеноплоди и др., като се държи сметка за белтъчното съдържание и кръмната стойност на дажбата.

От значение е да не се нарушава нормалното развитие на гъсетата в ранна възраст и особено до 2-2,5 месеца.

За правилното и бързо развитие на гъсетата освен концентрирана храна е необходимо да се дава зелена храна, като се спазва известно съотношение с оглед възрастта на птиците.

Възраст в дни Тегло
1-10 181
11-20 401
21-30 919
31-40 1279
41-51 1953
51-60 2608
61-90 3563
91-120 4386
121-150 4450

След навършване на 75-дневна възраст голяма част от концентрирания фураж трябва да се замени със зелена храна. По-възрастните гъсета (3-5 месеца) могат да изяждат на ден по 1200-1600 г зелен фураж, благодарение на което се спестяват големи количества зърнени храни, а това води до снижение на себестойността на гъсетата до 5-месечна възраст.

Малоконцентратното хранене обаче изисква и съответна организация на фуражната база, в която пасищата (естествени и изкуствени) заемат значителен дял. Площта им зависи от добива и качеството на тревната маса и от броя на гъските. Качеството на пасищния фонд се определя от тревните видове. Като се има предвид, че младите гъсета се нуждаят от ценни белтъчини за правилното си развитие, бобовите фуражи (люцерна, детелина, еспарзета и др.) трябва да заемат важно място при създаването или подобряването на пасищата. От практиката е установено, че за 100 гъсета до 5-месечна възраст освен обикновени пасища е необходима и люцернова площ, която да осигури поне по 50 кг зелена люцерна на птица за сезона. Правилно е наличните пасища и особено по-ценните да се използват парцелно, доколкото позволяват възможностите. В по-богатите пасища гъсетата да пасат от 15-20-дневна до 2-3-месечна възраст, когато се нуждаят от повече белтъчини и други хранителни вещества.

Отлична паша за гъсетата предоставят естествените ливади в началния период на развитие на растителността и след коситбата. Използването на ливадите до късна есен е възможно, ако са разположени край реки, потоци, над плитки подпочвени води или се напояват.

За правилното изхранване на гъските от значение е да се създадат прифермски площи за зелени фуражи (люцерна, кореноплодни, клубеноплодни, изкуствени пасища и пр.).

Важен резерв за икономично отглеждане на гъсетата са стърнищата. Използването им след жътвата, макар и краткотрайно, може да се съчетае с лагеруването на птиците. Продължителността на пашата и броят на гъсетата на декар стърнище се определят от наличието на ороненото зърно и колко време стърнището ще остане неизорано. Едно гъсе може да събере за един ден от 200 до 400 г зърно. Докато са на полето, подхранването трябва да се намали до минимум или да отпадне изобщо. Необходимо е обаче да им се осигури достатъчно чиста вода за пиене.