Ечемикът се отглежда за зърно, което се отличава с високи фуражни качества. По важност и значение той е втората зърнена фуражна култура след царевицата. Ечемикът е основна суровина за пивоварната промишленост.

Той има по-малка студоустойчивост от пшеницата и ръжта. По време на наливане на зърното ечемикът е много по-издръжлив на високи температури от пшеницата. Ечемикът има по-малки потребности от влага и е много издръжлив на засушаване. Предявява по-големи изисквания към почвата, понеже има слабо развита коренова система. Узрява с 10-12 дни по-рано от пшеницата.

Предшественици подходящи за отглеждане на ечемик

Ечемикът е взискателен към предшественика. За отглеждане на зимен фуражен ечемик най-подходящи са култури, които рано освобождават площта. Подходящи са всички окопни, а неподходящи - зимните житни и тези, които освобождават късно площта. Пивоварният ечемик се отглежда най-добре след окопни (захарно цвекло, царевица, памук и др.). Неподходящи за отглеждане на ечемик са бобовите предшественици, понеже се увеличава белтъчното съдържание и се влошават технологичните му качества.

Ечемикът се прибира рано и е много добър предшественик за всички култури и е един от най-подходящите предшественици за втори култури.

Обработка на почвата за отглеждане на ечемик

При отглеждане на пролетен ечемик след прибиране на предшественика се извършва оран на 20 см. В зависимост от заплевеляването, през есента оранта се поддържа чиста чрез култивиране, дискуване или плитко преораване (при силно заплевяване). Напролет, веднага след просъхване на почвата, се извършва култивиране или брануване на 5-6 см и се засява.

Торене на ечемик

Ечемикът има слабо развита коренова система и реагира добре на торене. Фуражният ечемик се тори с 12-15 кг азот, 8-10 кг фосфор и 8-10 кг калии на декар. Интензивното азотно торене предизвиква прекомерно сгъстяване и полягане на посева и създава условия ф развитие на болести и ненормално зреене на зърното. Пивоварният ечемик се тори с умерени норми (8-10 кг азот на декар), за да се получи суровина с добри технологични качества за производство на пиво.

Сеитба на ечемик

Сеитбата на ечемикът се извършва се с чисти, сортирани първокласни семена, обеззаразени срещу болести и неприятели.

Оптималният срок на сеитба в Северна България е 25.IХ до 5.Х, по Северното Черноморие и Южна България от 5 до 15.Х, а в най-южните райони на страната и Южното Черноморие 15-20.Х, по високите полета - 20-30.IХ. Пролетният ечемик се засява при първа възможност напролет.

Ечемикът се засява на 12-15 см междуредие. Зимният ечемик се засява с 400-500 кълняеми семена на 1 м2, а след оптималния срок с 550-600 кълняеми семена на 1 м2. Пролетният пивоварен ечемик се засява с 550-600 семена на 1 м2. Дълбочината на сеитба за зимния ечемик е 3-5 см, а за пролетния - 5-6 см.

 

Грижи за ечемика през вегетацията

Рано напролет при установяване на изтегляне посевите се валират. Борбата с плевелите се води във фаза братене като се използват хербициди.

Критични по отношение на влагата са фазите вретене и особено изкласяване и наливане на зърното на ечемика. При засушаване през пролетта се извършват 1-2 поливки. Ечемикът в сравнение с пшеницата се нуждае по-малко от вода.

Прибиране на ечемик

Пивоварният ечемик се прибира за 5-6 дни в пълна зрелост, а фуражният - в края на восъчна, начало на пълна зрелост.

Прибирането става еднофазно (пряко) или двуфазно (разделно). Пивоварният ечемик се прибира само еднофазно. Овършаното зърно от фуражния ечемик се почиства, изсушава до 14% влажност и се съхранява.

Сламата от ечемика се прибира чрез балиране със сламопреси.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Отглеждане на тютюн

Спелта - изключително лесна за отглеждане и непретенциозна

Отглеждане на фъстъци

Зимна маслодайна рапица - основните агротехнологични изисквания при отглеждането

Отглеждане на обикновена люцерна