Чубрицата е едногодишно растение от сем. Устоцветни. Коренът е тънък, почти цилиндричен. Стъблото на чубрицата е силно разклонено от самата основа, покрито е с власинки и достига височина 20-30, дори 60 см. Листата са линейни или линейно-ланцетни, цветовете - дребни, светло-виолетови, розови или бели, по 3-5 на връхната частна разклоненията, в пазвите на листата. Семената са дребни, светло- и тъмнокафяви, закръглени и запазват кълняемостта си само за 2 години.

Листата на чубрицата имат силен приятен аромат и служат за подправка на много ястия. Пресните листа съдържат 45-50 мг % витамин С, 3-9 мг % каротин и рутин (витамин Р). Намира широко приложение в медицината, а в народната медицина чубрицата се употребява като средство, възбуждащо апетита.

На слънчево място трябва да се отглежда чубрицата. Към почвата не е взискателна - добивът от нея се повишава на по-плодородна и на по-бързо затопляща се почва.

В практиката се отглежда чубрица местни форми, които са разнообразни по хабитус, по сила на аромата и по ранозрелост.

Тъй като семената на чубрицата са много дребни, за предпочитане е да се отглежда чрез разсад. Сее се от април до средата на юни на открита леха с по 1-1,5 г на м2 семена. Засетите семена се покриват с тънък слой почва или ситно пресят разложен тор, който се притъпква с дъска.

Засажда се около 1 месец след сеитбата, от началото на май до средата на юли; по-едри растения израстват от по-ранните срокове на засаждане. Растенията на разсаждане са 30/20-25 см. Най-добре е да се сади във фитарии, но се отглежда чубрица и на кавали, а също и по вадите като уплътнителна култура в градината.

През вегетацията на чубрицата почвата се разрохква 2-3 пъти и редовно се полива.

Растенията се прибират, когато започнат да цъфтят; след прецъфтяване ароматът им отслабва. Те се орязват цели или се оскубват и се сушат на сянка. От 1 дка може да се получат 7000-8000 растения.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Хрян

Аспержите - нетрадиционен, многогодишен зеленчук

Земната ябълка може дълги години да е на едно място

Отглеждане на карфиол