Биволът през целият многовековен период от съществуването си е преминал през няколко етапа на развитието си: етап свързан с чистопородното развъждане на местният български бивол, задоволяващ нуждите от теглителна и работна сила, от мляко и месо, период на трансформация, характеризиращ се със създаването на нова, високопродуктивна млечно-месна популация, настоящ етап- свързан с аграрната реформа и наложилата се пазарна икономика във всички области на стопанския живот.


Основните предпоставки, които мотивират отглеждането на бивола в световен и национален мащаб могат да се представят в следната последователност: *производство на биологична продукция /мляко, месо и др./ със специфични качества и с много висока пазарна стойност, *сигурна пазарна ниша и практически неограничен пазар в условията на липсваща или относително слаба конкуренция в страните от ЕС по настояще и в перспектива, *качествени показатели на получаваните храни и хранителни продукти, свързани със здравеопазването и поддържането живота на човека, *вековни традиции в отглеждането на биволите в различните райони на света, *подходящи почвено-климатични условия за развъждане на този домашен вид.


Въпреки това, защо биволът не можа да стане конкурент на говедото? Защо той не успя да се усъвършенства по отношение на млечната продуктивност. Отговорите могат да се търсят във факторите, препятстващи генетическия прогрес в популацията. Те могат да бъдат разделени в две групи: инфраструктури и биологични.


Инфраструктурни:
*Разпокъсаност на биволската популация в дребни ферми.
*Липсата или не добра инфраструктура, затрудняваща контрола на продуктивните качества.
*Липса на интерес у фермерите към генетичното подобряване на биволската популация.


Биологични:
*Късна полова и стопанска зрялост
*Силно изразено сезонно размножаване
*Висок процент на т.н. „тиха”разгоненост
*По трудно реагиране към изкуственото предизвикване на еструс, спрямо говедото
*Нисък индекс на заплождане.


Паниката, обхванала ЕС от появата на болестта „Луда крава”, намали драстично консумацията на говеждо месо /над 28%/ В тази връзка биволското месо и продуктите от него се явяват сериозна алтернатива на продуктите от говедовъдството. От друга драна, обаче тенденцията не само в ЕС, но и в останалите страни е да се редуцира консумацията на замразено месо и колбаси, а ударението да се постави върху консумацията на охладено месо. В сравнение с говедото биволът е по-къснозряло животно и с по-малко количество, но по-качествено мляко. Той има редица предимства, които го правят изключително актуален и предпочитан, а именно: - Продуктивният живот на биволите е значително по-дълъг от този на говедото.


Биволиците могат да се използват до 7-10 лактации, а има и случаи тяхното ползване да достигне 14-15 лактации. - Биволите оползотворяват по-добре грубите и малоценни фуражи, като ги превръща в биологически пълноценна животинска продукция. Много добре използват допълнителната продукция от растениевъдното производство, като слама, слънчогледови пити, каклашки и др. С охота приемат и отпадъците от хранително-вкусовата и пивоварна промишленост – цвеклови резанки в прясно и сухо състояние, меласа, пивоварна каша, трици, кюспета и шротове.


Единствено биволът яде кисели треви и друга растителност, която вирее в заплатени и мочурливи места. От ранна пролет до късна есен биволът може да се отглежда на пасищата. Особено добре се чувстват, когато те са близо до река, язовир, воден басейн, гьол, където се разхлаждат. Способността на бивола да усвоява грубите и малоценни фуражи е голямото му видово предимство. - Биволите са по-резистентни от говедата към различните видове заболявания. -


Биволите са устойчиви на заболяването известно като болестта „Луда крава” или болест на Кройцфелд-Якоб. Причината за тази устойчивост е липсата на „генен локус”, който може да бъде задействан от „патологичните преони”, предизвикващи след това „аберационните” протеини. Основната причина за голямото търсене и разпространение на биволите в страните от Европа през последните години е устойчивостта му към тази болест. При отглеждане на биволите породата е от значение за млечността. При биволите за разлика от говедата няма строга специализация на развъжданите в света породи по тяхното продуктивно направление.


Най-характерно за биволите е това, че са предназначени за комбинирано използване мляко, месо и работа. При едни породи по-силно е изразена млечността, при други производството на мляко, а има и такива които се отглеждат само за работа. У нас в миналото се отглеждаше местният български бивол, който имаше комбинирана продуктивна изява. От него се получаваше мляко, месо и се използваше за работа. Новосъздадената биволска популация, известна като Българската Мурра, е също с комбинирано направление, н с ясно изразена млечна продуктивност. В различните райони на страната степента на усъвършенстването на Българската Мурра е различна. Затова признакът млечност все още не е консолидиран и варира в широки граници. Там, където различието на млечността е генетически обусловено, се прави селекция на най-добрите. Тяпното потомство ежегодно повишава равнището на своята млечна продуктивност.


В тези случаи селекцията е ефикасна и чрез нея непрекъснато се усъвършенстват биволиците в страната. Там, където варирането на признака е в резултат на влиянието само на външната среда, се внасят нови наследствени компоненти /бици,семенна течност/ в стадото. Така се предизвиква генетически обусловено различие на животните и масовият отбор става ефикасен. Българската Мурра формира облика на нашето съвременно биволовъдство по своя генетически потенциал за висока млечност. През последното десетилет-ие тя с успех се използва като генетически източник възрастразвитието и за породното подобрение на биволовъдството в радица страни. За тази цел бяха изнесени елитни разплодни животни в много държави.


Полово съзряване – настъпването на пубертета е свързано с редица морфологични, функционални и ендрокринологични промени в организма на младите животни. Не са напълно изяснени появата и протичането на пубертета при юници и малакини. Основно те се свързват с настъпването на първи пълноценен еструс: образуването на граафов фоликул и отделяне на яйцеклетката. Най-точният и сигурен начин за определяне на този момент е лабораторното проследяване на динамиката на прогестерона, който отбелязва рязко покачване в периферната кръв, като функция на жълтото тяло, образувано на мястото на овулиралия фоликул.


Възрастта, на която настъпва пубертета, е съществена, къй като поставя началото на възпроизводствения период. По-късният пубертет практически рефлектира в по-късното първо омалачване, респективно в удължаването на генерационния интервал /един кръг от половината зрялост на родителите до половата зрялост на потомството/ и на т.н. „непродуктивен период”. Морфологичните изменения, характеризиращи настъпването на пубертета са уголемяване на отделните части на половия апарат при женските животни: влагалище, матка, яйцепроводи. Появяват се характераните за женските животни полови белези. След първата и всяка следваща овулация постепенно се стимулира, нараства и оформя вимето. Значителни са измененията, които нас- тъпват в поведението на женските животни, като най-характерни са те по време на еструса.


Върху настъпването на пубертета чуствително влияят различни фактори: генетични, хранене, климат, светлинен режим и др. Половото съзряване се съпътства със започване на заскачване на животните и признаци на ерекция при мъжките. Половото съзряване при малакините се проявява на 9-11 месечна възраст, значително по-рано преди да се завършили растежа и развитието си.

Разплодната възраст следва пубертета, когато младите женски животни са достигнали определено телесно и теглово развитие, което ги прави годни за нормално възпроизводство. Разплодната възраст настъпва обикновено, когато жива маса на младите животни достигне 65-75 от тази на възрастните, когато трябва репродуктивните органи нормално да са напълно развити. Разплодната възраст при най-масово развъжданите у нас биволи – Българска Мурра е на 19-24 месечна възраст. Развъдна възраст се счита възрастта, когато женското животно е почти напълно израснало. Живото му тегло и телесното развитие позволяват да бъде заплодено и използване за разплод. Възрастта за първото заплождане настъпва около 24-28 месеца, но ако бъдат поставени в условията на балансирано хранене и добри технологични решения, оптималната развъдна възраст при биволите може да бъде снижена чувствително.


Пубертет при биволски бичета е възрастта при която младите бичета продуцират еякулат , съдържащ 50 милиона сперматозоиди, а от тях поне 10 % имат прогресивна подвижност. Биволските бичета имат пълен сперматогенетечен цикъл на 12 месечна възраст, но първите еякулати се получават много по-късно. У нас биците започват да се използват на 3-3,5 годишна възраст.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Продължителност на половия цикъл при биволиците

Изкуствено осеменяване на биволиците и технология на осеменяване

Овце за месо, мляко и вълна - избор на порода