Американският президент Джо Байдън е поставил пред САЩ цел да бъдат намалени наполовина парниковите газове, които страната генерира. Това трябва да стане в срок до 2030 г., а до 2035 г. амбициите са за постигане на нулеви емисии. За реализирането на плана значителна роля ще има соларната енергия, информира nrdc.org.

Соларна енергия за земеделието от НИК

Според изчисления на Министерството на енергетиката на САЩ, слънчевата енергия може да доставя на страната до 40% от нужното електричество до средата на следващото десетилетие. Увеличаването й до тази степен обаче ще изисква много фотоволтаични панели. Част от тях може да заемат голяма площ земеделска земя, което поставя в риск отглеждането на храна.

Като решение на проблема, учените планират да съчетаят производството на енергия и храна. Изследванията показват, че отглеждането на култури под фотоволтаични соларни панели всъщност може да доведе до различен набор от селскостопански и екологични ползи. Благодарение на сянката, осигурена от панелите, например, почвата може да задържа повече вода, което означава, че се нуждае от по-малко напояване. Панелите могат също така да помогнат за защитата на културите от градушки, силни ветрове и силни студове и горещини, което ги прави по-малко уязвими към екстремни метеорологични явления.

Има дори доказателства, които предполагат, че някои култури действително растат по-добре, по-силни и по-дълго под защитното покритие на слънчевите панели, отколкото биха могли иначе, особено в по-гореща и по-суха среда. Тъй като вече топлите и слънчеви части на света стават още по-горещи и по-слънчеви, последиците са огромни – за климата, за културите и за самите фермери.

На този фон годишният доход на фермера може да бъде непредсказуем. Като отдава земята си под наем обаче, той може да ги осигури допълнителни приходи.

Агроволтаичните соларни системи в действие

През 2018 г. земеделецът Байрън Коминек за първи път се обръща към местните власти с идеята да постави фотоволтаични слънчеви панели в малката си семейна ферма. Тогава изненадващо той получава отказ. Макар окръг Боулдър, Колорадо, където живее той, активно да се стреми към чиста енергия, проектът му не провокира интерес. Причината е, че властите се стремят да съхранят колкото се може повече открита земеделска земя. Те определят инфраструктурните изисквания, свързани със слънчевата енергия, като несъвместими с поддържането на целостта на селскостопанските пространства.

Как се създават работни места, зелена енергия и реколта едновременно

След време и премисляне на плюсовете и минусите, настройката им към слънчевата енергия се променя.
Получавайки одобрение, Коминек се заема да намери правилния баланс между панелите и насажденията. От свой приятел разбира за агроволтаиците. Сега, три години по-късно, фермата Jack's Solar Garden – кръстена на дядото на Коминек, който първи е притежавал и обработвал земята – е домакин на повече от 3200 фотоволтаични панели на около една шеста от 24 акра от фермата, осигуряващи 1,2 мегавата електричество, достатъчно за захранване на близо 300 домове.

По-впечатляващо е това, което се случва под самите панели.

През вегетационния сезон през 2021 г. фермата Jack’s Solar Garden произвежда повече от 3900 кг органични зеленчуци, всички от които са се развили под фотоволтаиците.

Към днешна дата начинанието на Коминек е най-големият комерсиално активен агроволтаичен проект в страната. Във фермата си той е създал още образователен център и лаборатория: място, където могат да се провеждат експерименти, могат да се наблюдават резултатите и да се трупат ценни данни.

От опита си досега Коминек подчертава, че агроволтаиката не е сребърен куршум. Нейните предимства, макар и реални, са специфични за региона и растенията. Няма да работи навсякъде и с всякакъв вид растителност. Трябва да се прецени какво се отглежда и какви са изискванията за светлина.

 

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Мост "Ефект на пеперудата" защитава пчелите

Как се събират две реколти със слънчева енергия

Бъдещето? Соларна ферма и овцевъдство в едно