Търговете за млади земеделски стопани до 40 години е една от новите теми, залегнали в законопроекта „Закон за поземлените отношения и опазване на земеделските земи“, чието обществено обсъждане продължава до 26 септември.
 
 
„Въпросът  за младите хора в земеделието засяга повечето държави-членки на ЕС, които имат преобладаващо застаряващо население в селското стопанство и се търсят механизми за подобряване на тази ситуация. Затова и ние в проектозакона сме предложили вариант, в който да се пускат търгове за имоти от държавния поземлен фонд, насочени към млади фермери“. Това каза зам.-министърът на земеделието, храните и горите Вергиния Кръстева, днес във Велико Търново, по време на открита дискусия по проектозакона.
 
Въпреки това тръжната процедура ще остане една за всички.
 
„Промяната касае това, че земеделските стопани ще трябва да провеждат анкета относно младите земеделски стопани и с оглед на това да им предлагат отделни списъци със земи за тях. Разбира се, ще има утвърдена методика затова, но тръжната процедура остава една.
 
Въпросът е, че ще има имоти за младите фермери и общи имоти“, обясни експерт от дирекция „Поземлени отношения и комасация“.
 
Стана ясно, че при анализ от страна на ресорното ведомство се оказва, че процедурите относно ДПФ са били много хаотични. С новия проектозакон експертите се опитват да ги систематизират и да дадат по-голяма яснота на фермерите.
 
„Запазили сме всичко, което е удачно, но сме въвели и нови моменти. На първо място сме разграничили земеделските земи от ДПФ и частните и държавни стопански дворове“, добавиха от МЗХГ.
 
Променена е датата за провеждане на търговете, която досега откриването на процедурата за провеждане на търг беше 31 март. Тази дата вече ще бъде 15 февруари, ако проектозаконът бъде приет в сегашния си вид. Експертите обясниха, че тази промяна е наложена след оплаквания от земеделци, че търговете се забавят много.
 
Друга промяна касае разпределението на пасищата, мерите и ливадите.
 
„Не е удачно земите от ДПФ да се дават за доразпределение, защото се установява, че те остават пустеещи. Това, което променихме е първо да се дават общинските земи, едва след това при изчерпване на ресурса, да се дават държавни земи в същото землище, където е животновъдният обект. Едва след това да се преминава към съседни общински земи и накрая съседни държавни“, коментираха още на форума.
 
Заедно с това зам.-министър Кръстева обясни, че промените в тази област са свързани с уравновесяване на правата на двата фонда. Опазването на земеделските земи, строителството в земеделски земи и промяната в предназначението за неземеделски нужди също са предмет на предложения законопроект.