Преди да попаднe в света на лютите чушки, дълги години Александър Кюркиев се занимава с екстремни спортове. Половината си живот прекарва извън България, като работи в сферата на скейтбординга. Има собствен бранд за скейтборд, произвежда скейтборд дъски, организира събития. Пътува по цял свят, което допринася за любовта му към лютите чушки. 

Кой върна лютия сорт „Български морков“ в родината?

„Реших да се завърна тук и да заживея на село. Така и направих. Купих си имот в Кокаляне и започнах да се занимавам с отглеждане на различен вид култури, като акцентирах върху лютите чушки, които са моята голяма страст и любов. Започнахме да внасяме семена от различни точки на света и да садим различни видове люти чушки,“ разказва производителят от София.

В един момент малката семейна ферма се превръща в бизнес и суровината започва да не стига. Ето защо Кюркиев изнася производството извън Кокаляне. В момента отглежда над 46 сорта чушки на поле от 20 дка и в оранжерии от 5 дка. Тази година за първи път набляга на оранжерийното производство, за да се предпази от неприятните климатични изненади. 

„Работим с партньори – ръка в ръка, защото много от фермерите в България, колкото и богат опит да имат в отглеждане на различни видове култури, те не са пробвали тези сортове люти чушки, които ние отглеждаме. Започваме ги ние, като подготвяме разсада. Отглеждаме го на лампи. Създаваме изкуствено условията, като влага и температура, от които те имат нужда,“ обяснява фермерът.

Преработването на чушките се случва от само себе си. В момента от тях той прави над 40 артикула, като основните са осем люти соса. Чушките придобиват и други, най-необичайни форми – два вида люто сладко, люти пасти, микс от стрити подправки, три вида лют зехтин. Заедно с български партньори на пазара се появяват още люти ракии, лют шоколад, люта бира, лют тахан.

„Всичко започна от нашата ферма в Кокаляне, започнахме от един гаражен цех, който бързо ни умаля. Преместихме се в Бояна, където бяхме две години. Там също ни умаля и се преместихме вече тук, в сграда до софийското летище, където имаме по-добри условия. Тук сме от 6 месеца, инвестицията е над 70 хил. лв., която непрекъснато расте,“ изчислява производителят.

До момента той не е кандидатствал за подпомагане по европейски програми, но не е изключено, ако дойде подходящият за това момент, да се пробва. 

„Техните изисквания, за да стигнеш до успешен край, са много високи. Първо, трябва да имаш капитал, който да вложиш, и то половината от парите, за които ще кандидатстваш. Ако ги имам половината от тези пари, аз ще намеря другата половина по много по-лесни пътища. Не вярвам абсолютно в прозрачността на целия този процес в България и мисля, че с частни инвестиции много по-бързо и по-гъвкаво можем да работим на този етап,“ убеден е Кюркиев.

В началото той реализира продукцията си на фермерски пазари, но в момента работи предимно с търговски обекти. Зарежда над 300 магазина у нас. Вече изнася в над 11 държави по цял свят. Продава и онлайн. Има собствен магазин в центъра на София, а по франчайз схема отскоро отвори врати още един в Пловдив, следва и трети – във Варна. От този месец започва да продава и в Amazon.com, като така, макар и трудно, стъпва на необятния американски пазар.

„Участваме на много изложения, имаме и много награди. Миналата година на най-голямото изложение InterFood в Експо център спечелихме два златни медала с два от нашите продукта – лютия сос „Български морков“ и сладкото от люти чушки „Хабанеро“. Цяло лято сме суперзаети, защото участваме на много изложения и фестивали за улична храна. Сега сме на Street Food фестивала в Бургас. Имаше един в Пловдив, после във Варна,“ разкрива натоварения си график производителят. 

Лютите надяждания са доста популярни по света, а благодарение на него такива вече има и у нас. Турнето е цяла година, а финалният рунд миналата година е бил в Пловдив. Всички участници предварително попълват декларация, за да покажат, че правят всичко на своя глава. 

„Обикновено това са луди хора, които искат да докажат сами на себе си, че могат да стигнат много далеч. А реално погледано, понеже аз съм минал по този път и съм си бил главата в стената, сега ги гледам отстрани и се чудя защо го правят. Но има нещо в лютото, с което се стремиш да докажеш нещо на себе си. А всъщност никой не може да победи лютото, защото то има свръхграници. Дори да стигнеш много далеч, то винаги ще те сгромоляса до степен, че ще бъдеш откаран в болница. Но в България виждаме много смели хора,“ радва се Кюркиев.

Плановете му за развитие включват нови пазари и продукти. Да започне мащабно отглеждане на собствена земя. Да създаде модерни оранжерии по последна дума на техниката. Да затвори изцяло цикъла по начин, който да му даде пълен контрол.

„Не знам дали съм успял. Всеки измерва успеха си по някакъв негов начин. Но да, аз съм стигнал до там, докъдето съм искал да стигна. За мен това е успех. Бих посъветвал всички фермери да бъдат по-смели в това, което правят. Всеки е намерил някаква зона на комфорт, с някакъв продукт, който е усъвършенствал да отгледа, и не иска да пробва нещо ново. Бъдете смели, пробвайте нещо интересно. Не правете компромис с качеството. Има много начини за справяне с гадинките. Не трябва да пръскате с химикали. Вече живеем в нови времена,“ съветва Кюркиев.