Какво се случва с мярка 13  „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“ от ПРСР 2014-2020. От 1 март 2019 г. влезе в сила промяна в наредбата, като плащането за всички по мярка 13.2 „Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения” - НР2, се изравни на 3 евро на декар. 

Одобриха нова подмярка по мярка 13 

“Взеха от малките и ги разпределиха пак на големите. Браво! Ето и пример:

Фермер с 500 дка по мярка 13.2 по старата ставка получава 6850 лв. А по новата - 2925 лв. 

При големите, например фермер с 15 000 дка: при старата ставка получава 50 000 лв. А по новата ставка - 88 000 лв.”, коментира читатели на Агри.БГ във форума ни. 

За сравнение преди промени тесктът гласеше:


"Чл. 8. (1) Изчисленията на финансовата помощ по подмярка "Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения" за всеки отделен кандидат за подпомагане се извършват въз основа на средния размер на нивата на плащане към съответните декларирани площи, които са определени, както следва: 
1. за частта до 50 ха - левовата равностойност на 70 евро на хектар; 2. за частта над 50 ха до 100 ха - левовата равностойност на 30 евро на хектар; 3. за частта над 100 ха - левовата равностойност на 15 евро на хектар".

Бюджетът през 2018 година за НР1 беше в размер на 65 247 379  лв. А по НР2 - 21 045 139 лв. През 2019 година за НР1 - 74 121 161  лв., а по  НР2 -11 877 732  лв.

“Изводът е, че бюджетът по мярката си остава същият, като на малките (до 500 дка) субсидията по подмярка 13.2 се намалява на половина, а на големите (над 1 000 дка) се увеличава двойно или от 3 на 6 лв. на дка”, заключва читателят ни.

Гласуват предефинирания обхват на необлагодетелстваните райони

В началото на годината Комитетът по наблюдение на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) гласува и одобри прецизиран вариант на предефинирания обхват на районите по подмярка 13.2 „Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения” (НР2). Одобрена беше и нова подмярка 13.3 „Други райони със специфични ограничения“ (НР3). Идеята на новата подмярка беше да компенсира частично промените при НР2. Новите промени, които вече влязоха и ще се прилага и през следващия програмен период 2021-2027 г., също не се харесват на фермерите.

Агри.БГ получи писмо на редакционната си поща, във връзка с обсъждането на Наредбата за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони. Документът е изпратен и до земеделския министър Десислава Танева.

“Необлагодетелстваните райони по мярка НР2 са най-бедните региони в страната. Долу в равнините, покрай реките и крабрежието на морето, където няма доплащане по НР, добивите и без субсидиите са достатъчни, за да се занимават хората и със земеделие.
Горе в планините, където стопаните получават плащане по НР1 не пипате доплащанията, което е добре. Изминалата календарна 2019 година, направихте ставката за НР2 за всички 3 евро на дка. С това си действие орязахте субсидията по тази мярка на всички малки земеделци (до 500 дка) на половина, а на всички големи (над 1000 дка) я удвоихте – от 1.50 евро на 3 евро на дка”, коментира в писмото си Пламен Якимов.

Започват информационните срещи със земеделци за Кампания 2020 (ГРАФИК)

Фермерът изрази притесненията си за Северозападния регион като най-беден и ощетен. Самият той е от Ловешко. 

“С последните промени премахвате всички населени места на общината и областта от мярката НР2. С бърз поглед от сателитите около земята (seu.dfz.bg) се вижда, че и със сегашното подпомагане повече от половината земи в град Ловеч не се обработват. Добри за земеделие са единствено земите на Север от града и там наистина не отговарят на определението за необлагодетелстван район. Нямат и нужда от подпомагнае по НР2. Всичко друго обаче на Изток, Запад и Юг от града пустее, въпреки че все още се водят ниви по начина на трайно ползване (НТП)”, обяснява в писмото си Якимов.

По думите му същите тези “ниви” не се обработват по няколко причини, а именно:

- малки или труднодостъпни парцели ;
- наклонени терени, слаба, тънка или камениста почва;
- голяма надморска височина – над 200 метра.

“Премахването на землището на град Ловеч (и селата от общината) не отговарят на изискванията на чл. 32 на Регламент (ЕС) № 1305/2013. Над 60% от землището отговаря на критериите на Приложение III за район с природни ограничения на Регламента! На фона на всички тия пустеещи земи и напускането на голяма част от работоспособните хора в региона, вие премахвате подпомагането и по НР2?!”, впряга се стопанинът.

Пламен Якимов коментира и Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), конкретно чл. 37, като обобщава:

”Въпреки че ЗСПЗЗ, чрез §2ж на Допълнителните разпоредби, позволява включването в масиви за комасиране на пасища, комисиите по чл. 37ж не го прилагат по указания на МЗХГ. Един път махате НР2, втори път не ни позволявате да ползваме (поддържаме/заявяваме за субсидии) изоставени и захрастени имоти с НТП, различно от ПМЛ, съгласно §2ж на ЗСПЗЗ. С тези ваши действия обричате Северозапада и град Ловеч да бъдат най-бедния регион в България; да са с най-голям процент пустеещи и изоставени земи и не на последно място - пасищното животновъдство да остане недофинансирано”.

Якимов е убеден, че никъде в Европа няма толкова изоставени и захрастени обработваеми земи, както в България. А една от причините за всичко това е погрешната политика на подпомагане на пасищното животновъдство и до скоро изобщо липсващата нормативна уредба.
 

Цялото писмо на Пламен Якимов може да прочетете тук
 

ВИЖТЕ ОЩЕ:

https://agri.bg/novini/odobriha-nova-podmyarka-po-myarka-13

https://agri.bg/novini/indikativen-grafik-2020-za-subsidiite-ot-dfz

https://agri.bg/novini/glasuvat-predefiniraniya-obhvat-na-neoblagodetelstvanite-rayoni