“За първи път ми се случва на 6-7 април да падне сняг между 20 и 40 см. Ние сме в най-южната точка и с най-високи температури, такива студове не сме виждали. Температурите паднаха между минус 3 и минус 7 градуса в различните райони”, сподели пред Агри.БГ Георги Георгиев, собственик на семейно земеделско стопанство, което през тази година е заложило 30 хил. дка житно-зърнени култури, има 100 дка сливова градина и 1500 дка лозя в няколко населени места в Община Харманли. 

 По думите му овощната градина е със 100% загуби въпреки добрия старт. 

“Досега се радвахме на едно по-приятно време и имахме надежда, че ще има хубава година. Но след тези температури всички плодници са покафенели”, разказа фермерът. 

Лозовите масиви в Харманлийско след сушата миналото лято за поредна година няма да имат добив, тъй като минусовите температури са унищожили всички очаквания. 

“При лозята всички ранни сортове са над 95% унищожени. Това, което се вижда в момента е, че са засегнати почти на 100%, особено десертните лозя и всички по-ранни винени сортове. Може да има някаква надежда за сортовете “Каберне совиньон” и за “Мавруд”, но там не можем да кажем колко процента е щетата”, допълни Георгиев.

Напълно без добив тази година ще са винените сортове “Шардоне” и “Сира”, допълни стопанинът. 

С допълнителни операции лозовите масиви ще бъдат възстановени, но още една година ще се наложи лозята да се поддържат без да генерират приходи, а разходите са задължителни.

“Между 400 и 500 лева на декар в лозята имаме задължителен разход всяка година за ръчен труд, пръскания, препарати и обработки”, каза Георгиев.

В площите със зърнено-житни култури огледите на място показват, че рапицата е била в масов цъфтеж по време на минусовите температури. 
“Всичко, което е прецъфтяло и всичко, което цъфти в момента, е абортирало. На 100% шушулките на рапицата са пожълтели”, коментира фермерът.

Пшеницата пък е била във фаза на вретенене.

Според стопанинът ще се наложат допълнителни разходи, за да бъдат стимулирани растенията.
“Ще се опитаме да компенсираме с допълнителни средства, които ще положим в биостимулатори, микроелементи, торове, за да насърчим братене, за да получим някакъв добив от зърнено-житните култури и рапицата” каза Георги Георгиев. 

По думите му климатът се превръща в сериозен проблем за земеделците, а държавата не подпомага сектора. 
“Държавата е мащеха, тя не е държава, както са Румъния, Гърция, например в посока решаване на проблемите с напояването. Тук абсурдите с напояването са безкрай. Тук за всички възможности, които трябва да бъдат дадени на земеделските производители да правят по-устойчиво и по-разумно земеделие държавата е клин в колелата”, категоричен бе Георги Георгиев. 

Четете още: Нови минусови температури застрашават овошките в края на седмицата