Стройни редици дървета се простират, опънати като по конец в полето, а между стволовете им бягат маркучи за капково напояване. Орехите се редуват с лешници - така Пламен Газянов е усвоил оптимално пространството в ширналата се 70 декарова градина край гр. Славяново, Плевенско. Орехът изисква площ с размер 10м на 10м, но по-ниският, храстовиден лешник не смущава развитието му, ако бъде засаден в това пространство.

С 30 % по-слаба реколта от орехи през 2019 г.

Черупковите плодове се отглеждат, както и останалите овощни видове с всички съпътстващи агромероприятия - пръскане, резитба, окопаване, торене. Лешниците обаче лесно могат да загинат през летните горещини, ако нямат достатъчно влага. Затова на помощ идва капковото напояване. То се използва за цялата градина, но за лешника е жизнено необходимо. 

Друго различно и особено при този храст е, че е двудомен, но периодът на полова зрялост на мъжките и женските цветове се разминава. Затова, за да се осигури успешно опрашване, е необходимо да се подберат няколко сорта, чиито периоди на полово съзряване настъпват в различно време и цъфтежът на мъжките от единия сорт се застъпва с готовността на женските от друг сорт.

Газянов отглежда три сорта орехи, всичките български - “Извор 10”, “Дряново” и “Шейново” и четири сорта лешници - “Римски”, “Ран трапезундски”, “Тонда джентиле” и “Ата баба”. Градината му е на 11 години, но на орехите са били необходими 8 години, за да започнат плододаване. Фермерът е затворил цикъла на производство със собствен цех в гр. Славяново, в който преработва ядките, прави тахани и тахан халва. Планира скоро да започне и извличане на студено пресовано олио. От градината до крайни продукт всичко е биосертифицирано. Той се грижи сам за пласмента на стоката, като участва във фермерски пазари из страната, селскостопански фестивали и изложения, предлага и в някои магазини.

Търсене на продукцията има и нараства от година на година. Има и капацитет за увеличение обема на производството. Газянов е закупил още 300 дка земя с намерението да засади и тях с опънати по конец редици орехи и лешници. Но, както и във всички останали сектори на селското стопанство в България - не могат да се намерят работници. В момента в градината и цеха работят четирима души, но в интензивния летен сезон се налага броят им да се увеличи. Земеделецът пътува, за да наема хора от други населени места, последната година ги води чак от Тетевен.

“В сравнение със зърнопроизводството, ако там има 1 човекочас за дка/в годината, например, тук има 20-30 човекочаса на дка. Работната ръка е основен фактор при нас, докато там са машините”, обяснява Газянов.

Климатичните промени и колебанията на времето също се усещат и се отразяват неблагоприятно на реколтата.

“Сега е топло, неестествено топло, няма сняг, растенията ще тръгнат да се развиват по-рано и ще ги хванат повратните студове през март и април. И ще убият или цвета, или плодчетата, зависи в коя фаза ще ги хванат. То се вижда какво е през януари месец. Тази година ще имаме сериозни проблеми с продукцията”, смята фермерът.

През 2019 г. реколтата е била добра. Средният добив от лешниците в градината е около 170 кг/дка и близо толкова от орехите, като е един от най-високите в България. През 2018 г., заради топлата зима и късния студ, реколтата е почти напълно унищожена. В България трудно се намират решения за такива несгоди.

“Нямаме или поне аз не знам да има застраховател, който да направи реален договор, както правят във всички останали европейски държави”, казва производителят.

Друг проблем е, че още преди години са прекратени обвързаните плащания за плод за черупковите плодове, както и възможността да се участва по мярка 4.2 за закупуване на машини за преработка в този сектор.

“Получавам субсидия за площ и за биопроизводството. Може би ще е по-реално, ако субсидията не е на декар, а е на тон или по някакъв начин обвързана със земеделска продукция”, счита Газянов.

Земеделецът се справя, продуктите му се търсят, успява и сам да закупи необходимата му техника, но всичко става по-бавно, когато разчиташ само на собствени инвестиции.

Добрите отзиви от хората, закупили продуктите му, са това, което кара Пламен Газянов да продължава напред: “Хората са доволни и на мен това ми стига”. Болна тема му е обаче, че младите не искат да се занимават със земеделие и да продължат бизнеса. Според него, държавата може да направи много, за да насърчи вливането на свежи сили в сектора чрез подобряване на административните условия и инвестициите в реклама на български продукти, например.