“В последните 2-3 години изпаднахме в ситуация, в която всеки казва, че следващата година ще е по-хубава, а тя става по-лоша. Много бързо ни удариха климатичните промени, фермерите не бяхме подготвени за подобни явления. Без поливане вече е абсурд да отглеждаш някаква култура, дори и лози. Навсякъде в моето стопанство има изградена система за капково напояване, без поливане нищо не става”, разказа пред Агри.БГ Иван Гюров, който има 70 дка стопанство с десертно грозде в района на село Брестовица. 

Той обясни, че независимо, че лозите са устойчиви на засушавания и обикновено през годината полива не повече от 2-3 пъти, през 2024 г. се е наложило 7 пъти да подава вода на насажденията. Решенията си за поливане взима на база почвената влага, която мери на дълбочина в земята на 30 и 90 см. 

“Ако ние, лозарите, не успеем в рамките на 5 години най-много да си засенчим стопанствата с мрежи, ще имаме сериозни проблеми, ако така продължава времето”, допълни още Гюров. 
Планира подобна система за засенчване да изгради през следващия сезон, особено ако бъде осигурено и финансиране по европейски програми, тъй като инвестицията на декар представлява сериозно финансово натоварване.

Стопанството му разчита много на дигитализацията при взимането на решения за насажденията. В лозето има метеорологична станция, която следи зададени ред показатели и на тяхна база се правят прогнози за потенциални зарази от икономически важните гъбни болести - обикновена мана, брашнеста мана и сиво гниене.

“Все още не може да си пречупим мисленето, че ако моделът показва, че рискът от зараза е нула, да не пръскаме превантивно, но поне през годините аз успях да намаля в зависимост от това какво ми препоръчва модела, да използвам различни препарати, които са на различна цена и определено ми свали разходите”, разкри ползата от дигитализацията на стопанството Иван Гюров. 


Фермерът успява да автоматизира по-голяма част от процесите в насажденията заради липсата на работна ръка, разчитайки на модерни машини, а през 2025 г. предвижда да разшири лозята с още 10 дка, залагайки на безсеменни сортове, които сега са най-актуални на пазара.