От 1 януари 2023 г. европейските субсидии ще се контролират по различен начин. Една от най-важните промени в новата Обща селскостопанска политика (ОСП) е свързана с внедряването на дистанционен мониторинг на стопанствата.

Гласувайте: Какви ренти се изплащат за стопанската 2021/22 година?

От март 2017 г. насам спътниците „Сентинел“ 1 и 2 по програма „Коперник“, които са собственост на ЕС, осигуряват редовно безвъзмездни изображения с висока разделителна способност, които могат да доведат до пробив в технологиите за наблюдение на Земята с цел мониторинг на земеделските практики. Тъй като изображенията се заснемат често, автоматизираната обработка на хронологично събрани данни в продължение на целия вегетационен период дава възможност без човешка намеса да се идентифицират културите и да се проследяват някои земеделски практики на отделни парцели. Именно с данните от спътниците “Сентинел” ще бъдат заменени и теренните проверки в България от догодина.

Темата за мониторинга на площите е била дискутирана на Консултативен съвет от биоземеделие, научи Агри.БГ.

България започва да използва спътниците “Сентинел” от 1 януари 2023 г. , а година по-късно трябва да бъде разширен обхватът, за да обхване всички интервенции, базирани на площ с всичките им критерии за допустимост.

От 2025 г. задължително трябва да бъдат въведени и геолокализираните снимки с изкуствен интелект и детекцията. А до 2027 г. този изкуствен интелект и тази детекция трябва да обхващат поне 70% от интервенциите и техните критерии за допустимост.

Задължително е системата за мониторинг на площ да може да предоставя информация за недопустимите площи. Също така трябва да предоставя данни за недопустимите начини на използване на земята, както и за категорията земеделска земя.

Някои от основните цели на мониторинга на площите са ранното откриване на неизпълнени условия на допустимост и/или потвърждение на правилните заявления. Както и изпращането на навременна информация през заявлението на бенефициера за неизпълнени условия за допустимост. По този начин ще се улеснят процесите и по-малко фермери ще бъдат санкционирани.

Идеята е системата за мониторинг на площ да наблюдава редовно и систематично земеделските дейности и практики. На база на съдържащата се информация, България ще изпраща информация до Европейската комисия (ЕК). На база на нея пък ще става ясно дали ще се възстановяват суми на дадени страни членки или не.

Първоначално новият модел ще започне да действа при контрола на Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и на необлагодетелствани райони. Поетапно в нея ще се въведат данни и за останалите схеми и мерки, базирани на площ, така че да заработи на пълни обороти от 1 януари 2024 г. 

Информационната кампания "ОСП работи за нас: Много повече от политика!" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от ЕС.

Следете темата и на cap4us.agri.bg