Тазгодишният юни месец остави следа в българското земеделие – буквално и преносно. От една страна чертаенето по Кампания 2024 не минаваше безпроблемно, от друга страна – бури и градушки унищожиха реколти преди да са очертани.

Министър Тахов: Изплащането на подпомагането за пропаднали площи ще стане в бързи срокове

Най-скорошният пагубен леден дъжд се изсипа на 27 юни в община Невестинско, а жители на село Ваксево съобщиха за късове с големината на орех, унищожили овощни градини. Същото бедствие сполетя през последната седмица на месеца площи и населени места в Благоевградско и Гоцеделчевско.

По-рано през юни яростни градушки се изсипаха в районите на Ботевград, Велико Търново, Ловеч, Нова Загора, Сливен, Казанлък, Първомай и други.

Още първата градушка през април породи съмнения у хората, че противоградовата защита на страната ни работи добре. Заинтересованите съобщаваха, че гърмежи се чуват, но не се забелязва ефективността от тях, а земеделски производители призоваваха да се стимулира купуването на електромагнитни противоградни оръдия.

"Ако ракетите не са ефективни, не 600, а 1000 да изстрелят, пак няма да има полза", коментира тогава председателят на Националната браншова камара "Плодове и зеленчуци" и биологичен производител Цветан Цеков. Имаше и опасения, че ракети няма. Въпросът стигна и до Народното събрание.

Именно в отговор на депутатско питане, в края на юни земеделският министър Георги Тахов обяснява, че ракети има, за да се обезпечи сезона.

Изпълнителната агенция „Борба с градушките” е страна по договор за доставка на противоградови ракети със срок на действие до 9 февруари 2027 г., на база на който се осъществява снабдяването с противоградови ракети. В началото на активния сезон агенцията е разполагала с 16 379 ракети. В сердата на щни са доставени още 1 376 броя.

МЗХ: Това осигурява достатъчна зареденост на ракетните площадки за осъществяване на активни въздействия. От началото на активния сезон през април до този момент са изстреляни 10 011 ракети.

Повече от половината от тях (5 481) са изстреляни именно през месец юни. Като основно обяснение за наскоро падналите валежи от градушка от министерството подчертават, че географското положение и орографията на страната предопределят България като една от държавите в Европа с високи честота и мощност на градовите процеси. И все пак кое доведе до опустошителни градушки в защитени чрез ракети райони? От агроведомството обясняват.

Основните изброени причини са:

 

  • Намалена концентрация на изкуствените конкурентноспособни ледообразуващи ядра и нарушаване темпа на засев поради ограничаване стрелбата над населени места (забранени сектори за стрелба);
  • Недостатъчно засев и прекъсване на обработката поради възникнали на ракетните площадки или командния пункт технически проблеми и аварии по време на работа;
  • Недостатъчно засяване поради разположение на областта на засев в облака извън обсега на ракетните площадки.
Основните причини за пораженията при самолетния способ за градозащита са:

 

  • Ограничаване на полетите в контролираното въздушно пространство, което нарушава обработката с пиропатрони;
  • При развитие на мощни градови процеси повсеместно, на много места, отдалечени на голямо разстояние едно от друго, в защитаваната територия е невъзможно извършването на правилната обработка на всяка градоносна клетка поради ограничения брой летателни средства. Това са и основните причини да не се постигне 100% ефективност при нито един от методите;
  • В някои от ситуациите, по време на извършване на обработка на облачни клетки, засяването е било прекратено поради мерки за безопасност на летателния персонал.

Според посочените в отговора данни ефективността на ракетния метод в борбата с градушките е 70 – 90%, на самолетния – 44 до 60%, а през наземни генератори се постига ефективност от 30 до 40%.