Чрез симулационни експерименти учени демонстрираха, че зърнопроизводителите, които отглеждат пшеница, ще трябва да увеличат торенето с азот 4 пъти през следващите години, за да се възползват от потенциала за добив на сортовете и да се изхрани нарастващото население на планетата. Проучването им е публикувано в списанието Nature Plants, съобщава Mundo Agro Pecuario. 

Пожари, изнервени земеделци и липса на пари по Украинската помощ

Откритието разкрива сериозна опасност. Повишената употреба на азотни торове може да има отрицателно въздействие върху екоситемите на земеделския ландшафт, предупреждават изследователи от Центъра за изследване на селскостопанския ландшафт Лайбниц (ZALF). 

Като ответна мярка авторите на проучването се застъпват за разработването на стратегии за подобряване на усвояването на азот в пшеничните култури. При тази култура само 48% от внесения тор се абсорбира от културата. Останалата част се просмуква в почвата или се отделя във въздуха. Това излишно азотно торене замърсява качеството на водата , генерира големи емисии на парникови газове и е важен фактор за загубата на биоразнообразие.

Нашите резултати показват, че трябва да се съсредоточим основно върху това да гарантираме, че азотът е достъпен за растенията в почвата и може да бъде ефективно усвоен от тях. Това оказва голямо влияние върху потенциала за добив на пшеницата, но също така и върху околната среда. С оглед на отрицателните ефекти от излишъка на азот върху климата и околната среда, ние не можем да увеличим допълнително употребата на торове, но трябва да помислим за алтернативи, казва проф. д-р Франк Еверт, научен директор на ZALF и съавтор на проучването.

Сред решенията, анализирани от авторите, е получаването на сортове пшеница, които по-добре абсорбират и използват азот. Необходими са и други земеделски практики, като комбиниране на пшеница с бобови растения, които могат да произвеждат азот от въздуха с помощта на нодуларни бактерии. Въпреки това нито едно от тези решения самостоятелно няма да позволи необходимата интензификация на производството на пшеница. Това, което е необходимо, е разумно интегриране на агрономически, генетични и социално-икономически фактори.

Пшеницата е най-важната култура в света. С нарастването на световното население и нарастването на икономическия растеж, търсенето на пшеница също ще нараства. В същото време обработваемата земя в света е ограничена. Освен това селското стопанство трябва да намали отрицателното си въздействие върху климата и околната среда, ако иска да продължи да храни света. Изменението на климата добавя към тези предизвикателства. Устойчивите решения изискват да се вземе предвид цялата хранително-вкусова система.


Вижте още:

Хлебното зърно – предизвикателства и възможности

Първите 7 камиона с фуражи и зърно тръгнаха към бедстващите стопани

Русия коригира митата за износ на пшеница