Департаментът по земеделие на САЩ (USDA) наскоро публикува доклад за вероятните последици, при внедряване и прилагане на новата стратегия на ЕС - “От фермата до трапезата). В разписаната стратегия, Европейската комисия (ЕК) предлага набор от мерки, които трябва да доведат до намаляване на емисиите на парникови газове в европейското земеделие и да подобрят цялостните екологични и обществени здравни резултати в сектора.

Копа-Коджека: “От фермата до трапезата” да се ревизира, ако не помага на фермерите

Дори и при скромния сценарий на USDA, прогнозираният резултат от амбициозната стратегия на ЕС би довел до значителни сътресения в селското стопанство на ЕС и дори до някои значителни промени в глобалното земеделие, смята д-р Йелто Цимър (Yelto Zimmer) от института Thünen в Германия.

Ако ЕС намали употребата на торове с 20% и използването на продукти за растителна защита с 50%, USDA изчислява, че общата стойност на селскостопанската продукция в ЕС ще намалее с 12%, а цените на вътрешния пазар ще нараснат със 17%.

Най-забележителното: USDA предвижда значително намаляване на производството на пшеница (-48%), маслодайни семена (-60%) и говеждо месо (-14%). 

Прогнозата за говеждото и телешкото не е добра

Това не е всичко - прогнозира се, че и цените на суровините в световен мащаб ще се увеличат с 9%, за сметката на световното производство, което според USDA ще спадне с 1% - главно заради намаляване на износа от ЕС. Не на последно място, USDA прогнозира, че продоволствена сигурност ще се увеличи с 22 милиона души в световен мащаб.

Дали наистина новата стратегия на ЕС може да доведе до такива мащабни промени, предстои да разберем. 

Д-р Йелто Цимър анализира фактите и ето няколко твърдения, които показват, че тази прогноза в действително е доста песимистична:

Първо: Имайки предвид няколко много важни неизвестни към момента (например референтните периоди за постигане на целите, по отношение на ПРЗ, торове, семена; методите за измерване на целите и т.н), набеждаването на стратегията като рискова, е доста смело решение от страна на USDA. Освен това начинът, по който USDA тълкува някои от целите, е под въпрос. Например в доклада на ЕК се казва, че Комисията ще предприеме действия „за намаляване на общата употреба и риска от пестициди с 50%“. Това твърдение предоставя пространство за маневриране с количества и рискове.

Второ: От опита ни с прилагането на азота в Германия знаем, че 20% намаление при въвеждане на азот води до намаляване на добивите от пшеница с около 5% до 10%. Тези проценти дори не се доближават до прогнозираното намаляване на USDA. Като друг показател, грубо се очаква намаляване на производството на пшеница с 48%, ако производството на тази култура в ЕС премине в изцяло биологично. Като се има предвид, че планът на Комисията предвижда да се намали употребата на торове с 20% и използването на ПРЗ с 50% - прогнозата на USDA е много песимистична.

Трето: Изглежда, че една от основните причини, поради които USDA прогнозира тези ниски нива в добивите след въвеждането на стратегията, е заради обработваемата земя. Какво имам предвид? С по-малката употреба на ПРЗ, очакваме по-ниски добиви, заради това от USDA смятат, че производството на култури вече няма да бъде печелившо в повечето части на ЕС. Съответно това ще доведе до по-малко използване на обработваема земя (-10,5%).

В сценарий, при който печалбите от земеделие намаляват значително, наемите на земя и следователно разходите също ще намалеят - поне в средносрочен план. Спомнете си факта, че в Европа имаме много обработваеми региони, където наемите на земеделска земя могат лесно да достигнат 700 евро / ха, а дори и доста повече. С намаляването на цената на земята, обработваемата продукция, която първоначално е станала нерентабилна, отново ще стане печеливша.

Практическо приложение на Стратегията „От фермата до трапезата“

Това ще касае много области в Европа, където възвръщаемостта на земята ще намалее до нула. Но дори това да се случи, нулевите наеми на земя стимулират иновативните производители да разработват нови, по-обширни производствени системи, които в повечето случаи биха им позволили да отглеждат рентабилно култури. Примерът с Австралия ни казва, че е възможно рентабилно да се произвежда пшеница при добив от около 2,5 т / ха. В краен случай алтернативното използване на земята може да бъде за паша. Не мога обаче да обясня, продължава Цимър, защо според USDA прогнозите са за намаляване на животните (-14%) и намаляване на пасищата (-6,1%).

Четвърто: Освен това в доклада на USDA се посочва, че много силното намаляване на производството на маслодайни семена е причинено от силна конкуренция от световните пазари. Това не е много разумен сценарий. Площта на рапицата - основната маслодайна култура в Европа - вече е намаляла драстично. Ето защо в много части на ЕС, фермерите отчаяно търсят широколистни култури, за да се справят с различни проблеми при растенията, произтичащи от редуването с много зърнени култури. Следователно, освен ако соята наистина не изчезне, по-нататъшното силно намаляване на площите с рапица е много малко вероятно.

Като цяло прогнозите на USDA звучат доста силно, докато действителността не е чак толкова страшна или поне вероятните реакции от прилагането на политиката. От друга страна, очевидно е, че стратегията “От фермата до трапезата” наистина съдържа редица сериозни противоречия.

Например, заделянето на 10% от земята за екологични цели, превръщането на 25% от земята в био и използването на по-малко ПРЗ и торове значително ще намали производството. Следователно това ще доведе до промени в земеползването, като най-вероятно ще се увеличат емисиите на парникови газове в световен мащаб.

Контра аргументът от ЕС е, че Комисията насърчава иновациите, които ще повишат производителността и по този начин ще компенсират загубите. Той обаче не е наистина убедителен - особено за институция, която до момента активно блокира иновациите - например технологията CRISPER-Cas, смята д-р Цимър..

Другият потенциален плюс от прилагане на стратегията “От фермата до трапезата”, който от ЕК изтъкват, е, че политиката ще доведе до промяна в диетата на европейците. Това означава по-малко хранителни отпадъци и по-малко животински продукти. Това най-вероятно работи на хартия, но дали потребителите ще останат очаровани? Това е голямото неизвестно.