Не мога да си спомня по-труден момент в нашия бранш, цената на тока се повиши 4 пъти, все пак това е един сериозен разход за себестойността на продуктите. Цената на царевицата и пшеницата ако ги сравняваме с 2020 точно по две са в момента цените и това води до изключително тежи моменти, финансови разходи както на фирмите, така и за предприятията.Така коментира ситуацията в млечния сектор преработвателят Димитър Зоров пред Любословие.БГ.

Гласувайте: Доволни ли сте от работата на служебния министър и екипа му?

По думите му на европейско ниво в момента има дефицит на мляко, а цената на суровото такова е около 1 лев в Европейския съюз (ЕС). „Вижда се, че това е неатрактивен бранш, дори и за ЕС”, констатира Зоров. 

Пътят на млякото идва от фуражите първо, после от животните, после се преработва, магазина, надценките на търговците…”, изброява преработвателят и подчертава, че у нас подпомагането не е като в другите държави, „не сме Холандия и Германия, не се сравняваме вече и с Чехия”.

Димитър Зоров: 10 литра мляко отиват за един килограм кашкавал. Себестойността на продукцията към 1 ноември се е вдигнала между 40 и 45%. Как смятате?

Според него отдавна няма печалба в този сектор и даде пример как една от най-големите европейски фирми Данон излезе от България, защото няма добавена стойност. Не можеш да работиш на загуба.

„За да останат продуктите качествени и достъпни зависи от потребителя. Трябва политиците да седнат и да видят какви са приоритетите и ориентацията на държавата и ако кажат животновъдство не трябва, хранителна промишленост не трябва, ние ще си купуваме от Европа, просто хората, които се занимават с този бранш да знаят. Но това нещо не може да продължава така, категоричен е Зоров.

По думите му себестойността на млякото се е вдигнала 70%, а субсидиите не са се променили. „Дали големите бенефициенти са животновъдите”, пита реторично преработвателят, като подчертава, че едно теле става крава и започва да дава мляко след 3 години -как да инвестираш, като не знаеш бъдещето? 

„Затова държавата трябва да си определи приоритети. Животновъдството, плодовете и зеленчуците са най-трудните сектори с най-малко добавена стойност, тоест печалба, в много случаи без печалба”,заключава Димитър Зоров.