Земеделието у нас не страда от липса на законодателство, по-скоро проблемът е в синхронизирането на наредбите, коментира пред Дарик радио Димитър Зоров, председател на Национален съюз на говедовъдите в България (НСГБ).

Зоров: След няколко месеца главоломно ще се свие производството на мляко

През изтеклата 2020 година беше приет дългоочакваният Закон за храните, на базата на който всички наредби трябваше да бъдат синхронизирани. Браншовият представител обаче припомни, че наредбата за позволеното водно съдържание в сиренето „още стои на трупчета, въпреки приключилото обсъждане“.

„Заявлението на министъра на земеделието е, че водещ ще бъде интересът на потребителя и това, което е предложено ще го приемат, но ето че повече от три месеца то не става факт. Нищо градивно не можем да очакваме преди изборите. Просто ще изчакаме“, заяви Зоров, който е и председател и на Асоциацията на млекопреработвателите в България.

Проектът на Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти беше със срок за становища до 19 октомври 2020 г. Според изискванията  в млечните продукти трябва да се използва сурово мляко не по-малко от 80% от вложените суровини и до 20% добавено възстановено сухо мляко, концентрирано мляко, млечен протеин. Другото изискване е за сиренето, което трябва да съдържа поне 40% сухо вещество. Отново имаше противоречиви мнения по обсъжданата наредба, а някои преработватели заявиха, че това ще оскъпи крайния продукт.

„Не мисля, че цената ще стане твърде висока. Въпросът е всички млечни продукти, които не съдържат палма, но имат по-голямо количество вода също да бъдат обозначени по подходящ начин, за да не заблуждават потребителите”, беше мнението на земеделския министър тогава.

Към днешна дата Зоров е категоричен, че в България не се отчита повишаване на цените на млечните продукти в производството им. По думите му в световен план те скачат, следвайки нормалната икономическа логика, но у нас няма такава тенденция.

„Не можем да коментираме крайната цена в търговските обекти, не е наша работа, но основните производители на млечни продукти у нас нямат повишение в цените.Възможно е поради наредбата за изискванията към млечните продукти някои производители да са завишили контрола, съответно и цената", коментира браншовият представител.

Според него трудната пандемична година и скокът в цените на фуражите води до търсенето на решения за компенсация в производството, които не винаги са добри за потребителите. Той сподели за случаи, в които се променя партитурата на даден млечен продукт, за да се сведат до минимум загубите. Това според него е сериозен и проблем. Даде и друг пример:

„При 330 000 крави, от които 215 000 млечни, 90 000 месодайни, имаме само 24 000 заклани говеда, а общо говедата с телета са 510 000. Само кравите, които по необходимост трябва да се заколят са 50 000, да не говорим за мъжките телета. Същото е при агнетата - при 1,5 млн. овце и кози ние имаме 212 000 заклани. Това означава, че трябва да имаме към милион мъжки. Изводът е, че може би в сектора хората търсят реализация без да плащат данъците и да ги изписват“.

Според Зоров много проблеми биха се решили, ако най-накрая се приеме Законът за браншовите организации и да се знае „кой кого представлява“.