Сектор розопроизводство е изключително значим сектор в социално отношение и в немалка степен в икономическо, защото ние нямаме аналог. Нас обаче ни няма в гласуваното допълнително подпомагане, а мерките за подпомагане на розопроизводителите са недомислени и няма как да бъдат усвоени напълно, категоричен е председателят на Професионална асоциация на розопроизводителите в България (ПАРБ) Христо Николов.

85 млн. лв. допълнително за земеделие

Пред Агри.БГ той сподели възмущението си, че розопроизводителите не вилзат в разпределянето на допълнителния бюджет от 85 млн. лв. за земеделие, като подчерта, че те също са в ресор „Растениевъдство” към министерството, както и че първи пострадаха в кампанията по прибиране на розовия цвят.

Нашата кампания осигурява 40 000 работни места. Тези хора могат да бъдат в това време откачени от гърба на социалната система. Над 99% от продуктите от маслодайна роза са за експорт. Ние вкарваме едни свежи пари от Европа, Америка, Азия, които влизат в българската икономика (между 30 и 50 млн. евро годишно). Кой друг сектор е 100% експортно ориентиран в България и вкарва свежи чужди пари?, пита браншовият представител.

Управителният съвет на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) вече гласува 2 млн. лв. за подкрепа на розопроизводителите по схемата „Помощ в подкрепа осигуряването на ликвидност на земеделските стопани, производители на маслодайна роза за преодоляване на последствията от негативното икономическо въздействие от COVID-19“. Помощта е за стопаните,неуспели да приберат и реализират розовия си цвят и е в размер до 100 лв./дка. 3 млн. лв. пък отиват по мярката за стимулиране на розопреработвателите. Според Николов обаче тези помощи не са адекватно разписани и не отговарят на нуждите и проблемите на производителите.

Христо Николов: Министерството отпуска едни милиони с ясното съзнание, че няма кой да ги усвои. 

Браншовият представител пресмята, че ако се раздели общата сума за подкрепа на сектора – 5 млн.лв., на всички засети и сертифицирани декари с рози у нас, ще се получи по 100 лв./дка. На практика обаче „имаме едни пари, които трябва да стимулират производството и изкупуването на продукция, но начинът по който те се предлага да бъдат усвоени, е неработещ и те ще останат неусвоени”, категоричен е Николов и обяснява:

2 млн. лв. са 20 000 дка по 100 лв. Ние нямаме толкова декларирани нереколтирани площи. От трите милиона лева за преработватели може би два ще останат неусвоени, а от двата за обезщетение на необралите цвета, може би половин-един ще остане. Излиза, че до 50% от този бюджет ще бъде неусвоен”.

За него по-голям проблем обаче е, че стопаните на 15 000-20 000 дка с българска маслодайна роза, които си проведоха кампания, но по редица причини (квоти в дестилериите, липса на работна ръка, неблагоприятни климатични условия) имаха затруднения, ще останат извън схемите за подпомагане.

„Тези хора, които нормално прибират по 300-400 кг. розов цвят, тази година прибраха по 50 до 150 кг. Това са хората, които реално трябва да бъдат подпомогнати, защото те работеха и инвестираха в насажденията си, но поради редица причини претърпяха загуби. Те плащат данъци и осигуряват работни места”, заявява председателят на ПАРПБ.

По думите му ръководството на министерството не се е вслушало в нуждите и експертизата от сектора, което ще доведе до поредното „раздаване” на пари без те да дадат нужния ефект. „Участвали сме в една-две работни групи, оттам те си гласуват и разпределят някакви бюджети, както е удобно на администрацията”, казва още Николов.

„Розопроизводителите имат закон, регистър, подават декларации за всичко, за което може да се сетите, по няколко пъти в годината. На 5 август примерно, защото в края на юли е срокът за последната декларация, е нужна просто една елементарна екселска таблица, която може да сметне и покаже от какво има нужда българският розопроизводител и тогава може да се направи инструмент, които да му го осигури, защото парите ги има, те просто не се усвояват, понеже мерките са неправилно разписани”, обобщава на финала Христо Николов.