Министрите на земеделието на ЕС призоваха за по-голяма гъвкавост в предложенията за новия модел на изпълнение на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. 
 
 
Европейската комисия (ЕК) предлага държавите членки да определят годишните етапи в своите стратегически планове на ОСП и да докладват за тяхното постигане ежегодно до 15 февруари в годишен доклад. 
 
План за действие
 
Като коригиращо действие, Комисията би могла да поиска от държавите членки да представят план за действие, в случай че отчетените стойности на един или повече показатели за резултатите се отклоняват в съответните етапи с повече от определен процент.  Отклонението от целите с 25%, предложено от ЕК беше счетено от няколко делегации като твърде ограничаващо. 
 
Румънското председателство предложи по-висока граница на отклонение (35%) и прогресивен подход, който ли удовлетворява някои делегации. Редица делегации изразиха своите опасения относно  предложения краен срок за представяне на годишния доклад за изпълнението 15 февруари, поради количеството информация, която трябва да бъде предоставена. 
 
В отговор на това, комисарят по земеделие Фил Хоган заяви, че не вижда проблем, защото за 85% от директните плащания държавите членки имат повече от седем месеца, за да представят данните. 
 
Резерв за кризи в сектора
 
Предвижда се създаване на нов резерв за кризи за периода 2021—2027 г, който заменя настоящия, определен в хоризонталния регламент. Комисията предлага прехвърляне на неизползваните суми от настоящия резерв за кризи от 2020 г. за следващата, за да се установи новият резерв (най-малко 400 милиона евро) през 2021 г. Това се прави с цел опростяване и избягване на упражняване на финансова дисциплина в началото на новия период, съобщи ОДЗ-Кюстендил.
 
Някои делегации подкрепят предложението на Комисията, докато други твърдят, че неизползваните суми от 2020 г. следва да бъдат върнати на земеделските стопани, в съответствие с настоящите правила. Държавите членки са разделени и по предложението за запазване на прага от 2 000 евро за прилагане на финансовата дисциплина. 
 
ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ представи нов документ, който има за цел да изясни някои аспекти на предложението относно екологичната архитектура на ОСП. В него се обяснява как бъдещата ОСП може да донесе значителни ползи по отношение на опазването на околната среда, като същевременно се даде възможност за допълнително опростяване. 
 
Зелена архитектура в ОСП
 
Основни моменти от новата зелена архитектура в ОСП след 2020 г. – по-голяма амбиция за екологични и климатични дейности. В своето предложение ЕК поставя високи амбиции по отношение на околната среда и изменението на климата. 
 
Задължителните изисквания включват: 
 
- запазване на богатите на въглерод почви чрез опазване на влажните зони и торфища;
- задължителен инструмент за управление на хранителните вещества за подобряване на качеството на водата, намаляване нивата на амоняк и азотен оксид;
- сеитбооборот, вместо диверсификация на културите.
 
Земеделските производители ще имат възможност да допринесат допълнително и да бъдат възнаградени за надхвърляне на задължителните изисквания. Страните от ЕС ще разработят доброволни еко-схеми за подпомагане и стимулиране на земеделските производители да спазват селскостопански практики, благоприятни за климата и околната среда.
 
По отношение на еко- схемите по Първи стълб, Комисията посочва, че ще има нов начин за финансиране за околна среда и климат, без съфинансиране. Схемите трябва да са атрактивни за голям брой фермери и по-амбициозни. Те трябва да бъдат задължителни за страните-членки и избираеми за фермерите. Ще могат да се таргетират области, в които държавите членки на ЕС изпитват особени затруднения (вредни емисии, или нитрати, или биоразнообразие).
 
Задължението и плащането ще бъдат на годишна база. 
 
По отношение на биоразнообразието, Комисията дава следния хипотетичен пример за прилагане от държавите членки: 
 
При специфична цел „допринасяне за опазване на биоразнообразието, подобряване на екосистемните услуги и предпазване на местообитанията и ландшафтите“ следва да се направи SWOT анализ, оценка на нуждите и да се направи връзка с европейското законодателство по отношение на околната среда. 
 
Ключови констатации: нужда от нарастване на биоразнообразието във фермите, чрез нарастване на гъстотата на ландшафтните характеристики на земеделските парцели и подобряване на тяхното управление. 
 
Приносът на стратегическия план по ОСП чрез новата зелена архитектура се изразява в разработване на подкрепящи опции, като например, като част от диференцираните схеми за подкрепа, които насърчават фермерите да оставят прогресивно повече земя, с характеристики, благоприятни за биоразнообразието и да компенсира фермерите за подходящото управление на тези характеристики.
 
По отношение на борба с промяна на климата, Комисията дава следния хипотетичен пример за прилагане от държавите членки: 
 
При специфична цел „допринасяне за смекчаване на промените на климата и адаптиране, както и устойчива енергия“ следва да се направи SWOT анализ, оценка на нуждите и да се направи връзка с европейското законодателство по отношение на околната среда. 
 
Ключови констатации: нужда от опазване на запасите от органичен въглерод в някои горещи точки, като влажните зони и торфища, както и нарастването на гъвкавостта на някои земеделски системи, зависещи от напояването. 
 
Приносът на стратегическия план по ОСП чрез новата зелена архитектура се изразява в разработване на подкрепящи опции, като например компенсиране поддържането на устойчиво земеделие в торфища, без да се извършва пресушаване (дрениране) на влажните зони, както и подкрепа на прехода към използването на по-малко водно-интензивни култури. 
 
В заключение ЕК отбелязва, че новата зелена архитектура е от положително значение за фермерите и за околната среда, тъй като предлага повече възможности за плащане на фермери, които имат желание да осигурят повече обществени блага. 

 

Следете темата и на cap4us.fermer.bg.