Бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП), финансовата подкрепа за фермерите и започналите вече реформи, бяха обсъдени от евродепутатите в комисиите по земеделие и околна среда заедно с експерти днес в Брюксел. На заседанието всички те призоваха ехо-схемите, заложени в бъдещия програмен период на ОСП да бъде стимулиращи, а не санкциониращи за земеделските стопани.

Новият еврокомисар по земеделието поиска повече пари за фермерите

Обсъждането на новия програмен период на ОСП преминава в три панела, които продължават и в момента. Първият от тях засегна бъдещето на директните плащания, еко-схемите и стратегическите планове, които държавите членки сами трябва да изготвят.

Докладчици по темата бяха Хералд Грете, експерт в Humboldt-University Berlin и Саара Канкаанринта от Групата за действие в Балтийско море (BSAG). Специално внимание беше обърнато и върху новия модел на изпълнение на целите, който ще се основава на националните стратегически планове на ОСП.

Хералд Грете:

В стратегическите планове е важно целите да се заложат правилно и оттам да се изведат интервенциите. Заедно с това да се обясни защо се прави това, което е заложено в плана.

Огромен проблем е, че втори стълб на ОСП се намалява много повече от първия. Ако субсидиите за еко-схемите са ориентирани така че да създават повече разходи, отколкото приходи, може би ще се наложи да се сложи таван на всички интервенции за опазване на климата, околната среда и животните.

Много въпроси се задават и по отношение на ролята на иновациите. Мисля, че като погледнем държавите виждаме, че не те са двигателя на иновациите, а частния сектор. Трябва да превърнем фермерите в предприемачи и опазването на климата, околната среда и животните да се разглежда като икономически фактор. Според мен фермерите трябва да бъдат включени в дискусиите за иновациите във всички държави членки.

Намаляването на земята - това е следващият голям проблем. Факт е, че земята намалява, затова и се увеличават плащанията на единица площ. 25% от парниковите газове идват от хранителната система. Тук не става въпрос за вина, защото всички ние заедно причиняваме тези емисии. 10% обаче от всички парникови газове идват директно от селското стопанство. 

Във всяка страна има региони, които са пустеещи. Те обаче са добри за биоразнообразието, но просто не се обработват. Може би е добра идея, чрез екологичните схеми да насочим вниманието и към тези пустеещи земи и за тяхното обработване или постигане на определени цели, да се дава финансиране на съответните бенефициенти.

Според мен прилагането на еко-схемите ще продължи поне два финансови периода. Ако през следващия период намалите с 50% неекологичните практики, в следващия период може да ги редуцирате с още 50% и по този начин да ги замените с еко-схеми.

Саара Канкаанринта:

Ползите за фермерите и ползите за земята не трябва да бъдат в конфликт. Селското стопанство има нужда от промяна на начина, по който се извърша земеделската дейност. Тоест произвеждайки храна, фермерите да допринасят и за оздравяването на околната среда. Ние трябва да помогнем на фермерите да получат подкрепа и обучения. Целта е да се намали засягането на почвите и да опази природните ресурси.


Нужно е да имаме национални и обективни цели и да подобрим амбициите си. Трябва да имаме по-ясни изисквания по отношение на ротацията на посевите и като ключов показател да поставим следенето за доброто състояние на почвите.

Като добър пример мога да представя платформата за улавяне на въглерода, която имаме във Финладия. Към момента сме обучили около 100 фермери и изразяване подкрепа на научноизследователските институти. Те проучват микробите и веществата в почвата. Правим всичко това, с цел проучване на почвите и възможност те да улавят повече въглерод.

Евродепутатите се обединиха около мнението, че за успешното прилагане на амбициозните зелени изисквания и еко-схеми, е нужен адекватен бюджет, който да ангажира и стимулира земеделските стопани.
 

Следете темата и на cap4us.agri.bg.