Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз, особено по втори стълб - за развитие на селските райони, допринася за повишаване на амбициите на държавите членки за опазване на околната среда, съобщиха от Европейската комисия (ЕК). Това показват две проучвания, проведени от институцията за оценка на влиянието на програмата върху местообитанията, биоразнообразието и водите.

До къде стигна сателитното следене за екологичните изисквания?

Сред ключовите инструменти, които допринасят за опазването на местообитанията и биоразнообразието, положителен резултат дават мерките за климата, част от стълба за развитие на селските райони.

Това включва подкрепата на земеделски системи с висока природна стойност, на опазването на местообитанията за диви опрашители и физическите характеристики на пейзажа, и на органичното земеделие. В допълнение зелените мерки допринасят и за съхранението на биоразнообразието чрез поддържането на постоянно затревени площи и чрез областите с екологичен фокус.

Проучването на влиянието на ОСП върху употребата на водите показва, че кръстосаното съответствие помага за по-доброто управление на водите, чрез обвързване на плащанията за площ и за животни със спазването на определени задължения, много от които непосредствено свързани с водата.

Някои от тях са част от европейското законодателство, като Директивата за нитратите, докато други представляват стандарти за добри земеделски и екологични практики, въведени от самата ОСП. Такива са например създаването на буферни ивици по протежение на водните басейни и забраната за освобождаване на опасни субстанции.

Зелените мерки, които се прилагат от държавите членки, също гарантират минимум практики с благотворно въздействие върху водите. Същото важи и за мерките, предвидени за развитие на селските райони. Органичното земеделие и инструментите за климата подобряват химическия състав на водните басейни и са най-ефективните за намаляване на земеделския натиск върху водите.

И двете проучвания показват, че приносът на ОСП силно зависи от избора и приоритетите на страните членки за прилжение на мерките и варира значително от държава до държава.

ВРЪЗКА С ОСП СЛЕД 2020 Г.

На първо място проучванията препоръчват стратегически подход, който да бъде съгласуван с екологичните и климатични нужди. Следващият програмен период на ОСП е обвързан с подготвяните от страните членки стратегически планове, базирани на анализ на вътрешните нужди и условия. Компетентните национални институции следва да бъдат включени в разработката на екологичните и климатични аспекти, а плановете да бъдат консултирани със заинтересованите страни.

ОСП след 2020 г. предвижда подмяна на кръстосаното съответствие и зелените мерки с т. нар. "условност". Тя залага много по-амбициозна основа за опазване на околната среда и климата, както препоръчват и проучванията.

Например, ще бъде включена забрана за раозраване на постоянно затревени площи, част от мрежата Натура 2000; вместо диверсификация на културите ще се изисква тяхната ротация; за земеделските площи, за които се получават плащания ще се постави условие за поддръжка на непродуктивни зони. Ще бъдат затегнати и условията на ОСП за разширение и напояване на обработваемата земя.

Мерките за климата ще продължат да съществуват в стълба за развитие на селските райони. Те ще бъдат допълнени от еко-схемите в рамката за директни плащания - нов инструмент който ще насърчава фермерите, които доброволно прилагат добри екологични и климатични практики.

ГОРЕЩИТЕ ТЕМИ НА АГРИ.БГ

И накрая, както показват двете проучвания, знанията и консултациите са ключови за популяризиране на устойчивите методи за производство. Услугите за консултация на фермерите ще продължат да играят ключова роля в следващата ОСП, докато знанието и иновациите ще бъдат адресирани от стартегическите планове, като хоризонтална цел.

 

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Ще има ли промени в методиката за агроекологичните плащания?

Стратегия за бъдещето: Земеделие без химически пестициди

За пчелите: Франция забрани още два инсектицида

 

Следете темата и на cap4us.agri.bg.