Малината и къпината се развиват най-добре върху склонове, стига почвите да са по-дълбоки и местата да са защитени от силни ветрове, но да са достатъчно проветриви. Малината и къпината плододават изобилно в райони с прохладен и влажен климат, с повече валежи и особено на места със северно изложение. При възможност за напояване малината и къпината успяват сравнително добре и в по-сухи и по-топли райони и микрорайони. Най-подходящи са припланинските и планинските месторастения.

Малината понася частично засенчване, докато къпината е по-светлолюбива култура като изисква и повече топлина. При полагане на добри грижи за растенията повечето от малиновите сортове издържат без значителни повреди студове до -23, -25°С. Обаче при отглеждане на малината при недостатъчно подходящи климатични и почвени условия и по-малко грижи част от плодните пъпки и значителни сектори от издънките може да измръзнат още при спадане на температурата до -20, -22°С, особено ако студът е продължителен или повтарящ се с малки прекъсвания при тези отрицателни температури повечето от сортове къпини силно се повреждат. Стелещите се и полустелещите се сортове къпини при понижаване на температурата за по-продължително време до -18 -19°С като по-чувствителни се повреждат значително.

Ако растежът се удължи прекомерно много през есента и настъпят ранни застудявания, повечето сортове и от двата овощни вида, особено връхните части на издънките им може да измръзнат доста силно дори при -12, -15°C. И двата вида измръзват в различна степен, ако студовете макар и неголеми - например -12, -13°С, настъпят след временни необичайни затопляния за сезона (януари-февруари). Това се дължи не само на обстоятелството, че дълбокият им покой вече е преминал още към средата на януари, но също и на недостатъчната способност на растенията от повечето сортове да възстановят в значителна степен мразоустойчивостта си при навлизането си в принудителен покой.

Необходимо е да се има предвид, че причините за посочените измръзвания имат комплексен характер, т.е. не се дължат само на факта, че вече е преминал дълбокият покои, и на ниските температури, а и на тяхната продължителност и повторяемост. Съществуват и други причини, които в много случаи може да бъдат определящи - отслабването на растенията поради силно нападение от болести и неприятели или недостатъчни грижи, поради силни и продължителни засушавания през втората половина на лятото и през есента и т.н. Следователно причините за зимните повреди са много, разнообразни и сложни и нерядко те са вследствие предимно на изсушаването на тъканите на малиновите и къпиновите растения през зимата.

И двете култури не понасят високи подпочвени води, по-малко от 80 см от почвената повърхност, особено ако се задържат продължително време. И двете култури особено малината и някои къпинови сортове, извличат много повече хранителни вещества от почвата в сравнение с ягодата. Ето защо грешат онези овощари, които мислят, че тези две ягодоплодни култури не са особено взискателни към почвеното плодородие.

Те се развиват и плододават най-добре на почви, които са богати с хумус, азот, фосфор и калий и имат слаба до средно кисела реакция. Не виреят на варовити почви където страдат от недостиг на желязо и манган, и затова имат хлороза, потиснат растеж и слабо плододават. Най-подходящи за тях са дълбоките глинесто-песъчливи почви с неуплътнена подпочва, пропусклива и проницаема за корените им. Сухите и силно затоплящи се южни склонове, особено ако не се поливат, а също и недостатъчно проветривите места не са подходящи за малината и къпината. При отглеждането малината и къпината на такива места измръзванията на пъпки и стъбла през зимата са почти винаги по-големи, а плодовете остават дребни, узряват предивременно и нерядко значителна част от тях засъхват още недозрели.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Чистите ягодови насаждения са предпоставка за висок добив

Къпината в сравнение с малината е по-топлолюбива

Кои са най-срещаните болести по ягодите и борбата с тях