Динята има мощна и дълбоко разположена коренова система. Затова по-дълбоката обработка на почвата създава условия за по-добро развитие на корените. Подобряат се водния, въздушно газовия и хранителен режим. Това помага за развитие на голяма вегетативна маса и повишава продуктивността.



 



След прибиране на предшественика житна култура се прави дискуване на 8-10 см. с тежка брана. Това запазва влагата и помата за правилното извършване на дълбоката оран. След люцерната се дискува с дисков плег, за да изсъхнат кореновите шийки на люцерната. Преди основната обработка са разпръскавт оборски тор и предвидените калиеви и фосфорни торове.



 



За определяне на запасеността на почвата с основните хранителни елементи е необходимо да се направи агрохимичен анализ на почвата. По този начин най-правилно се определят торовите норми, без растненията да страдат от недостиг или излишък на хранителни вещества. В края на август-началото на септември се извършва дълбока оран на дълбочина 30-32 см. Препоръчва се и продълбочаване на 40-50 см. или дълбоко разрахване с разрохквач.



 



Основната обработка е много важно звено в технологията за отглеждането, защото: увеличава мощността на горния слой, подобрява въздушногазовия режим на почвата, по-интензивно протичат микробиологичните процеси, унищогават се плевелите, особено многогодишните, някои неприятели попадат на по-голяма дълбочина в почвата, при условия неблагоприятни за развитието им. Напролет, с предсеитбената обработка на почвата трябва да се приведе в “градинско” състояние. Тя също има за цел да запазване на влагата и унищожаването на пониканалите плевели. Това осигурява засяването на едвнаква дълбочина, едновременно поникване и равномерно развитие на растенията.



 



Прави се ранно пролетно брануване и еднократно или двукратно култивиране. Първото култивиране се извършва на дъл-бочина 12-15 см, а второто  на 5-6см. Първата предсеитбеда обработка се прави напречно на браздите от дълбоката оран. При наличие на буци се фрезува. Предсеитбените обработки трябва да се определят конкретно в зависимост от почвените и метереологични условия.



 



Дините се развиват добре при достатъчно количество хранителни вещества в лесно усвоима форма. Фосфорните и калиевите торове ускоряват зреенето и повишaват захарното съдържание в плодовете с 1-2%. С дълбоката оран се внасят 3-4 т/дка разложен оборски тор /по възможност/. Пресният оборски тор предизвиква буен растеж и слабо плододаване, затова не се препоръчва. Получават се плодове с по-ниска захарност и лоша съхраняемост. Минералното торене е 30 кг/дка двоен суперфосфат, 30 кг калиев сулфат и 40 кг/дка амониева селитра.



 



С основаната обработка се внасят 2/3 от супарфосфата и цялото количество калий. Преди пролетното култивиране се разпръсква останалата част от суперфосфата и половината от амониевата селитра. Другата половина от азотния тор се внася като подхранване във фаза 4-5 лист. Подхранването се прави след вдигане на росата, като си внимава торът да не пада върху растенията защото причинява изгарания.



 



Добрата продпосевна подготовка се състои в избирането на едри семена, обеззаразяване, накисване и рътене: По-едрите семена съдържат повече хранителни вещества. От тях, в първите фази, се получават по-добре развити растения. Обеззаразяването на семената се налага , поради това, че най-важната болест – антракнозата се предава чрез семената. Семената се напрашват с Ортоцид 75-2 г на 1 кг семена. Накисването на семената ускорява поникването. Семената се потапят във вода с температура 30-35 гр.С и се оставят 2-3 часа, като се разбъркват няколко пъти. След това се изваждат, внасят се в топло помещение, растилат се и се покриват, за да не се изпарява влагата. Оставят се едно-две денонощия, като се разбъркват.Семената се рътят, за да се ускори още повече повикването. При рътене накиснатите семена се разстилат на тънък пласт 6-8 см, покриват се с влажна материя и се държат в топло помещение с температура 25-30 гр.С до показване на кълновете.



 



Накисването и рътенето може да е ефикасно само, когато сетибата се извършва във влажна рохкава почва. В сухи, студени или проовлажнени почви семената загиват. Сроковете на сеитбата  се определят от почвената температура и късните пролетни слани. Сеитбата се извършва когато почвата на дълбочина 8-10 см се затопли трайно до 15-17 гр.С. За различните раойни е 15-25 април. Дълбочината на сеитбата зависи от влажността, температурата на почвата и прогнозата за времето.



 



При суха и топла пролет се сее на дълбочина 5-7 см, а при влажна и студена на 4-5 см. При поливни условия се сее по-плитко при неполивни – по-дълбоко. Посевната норма при механизираната сеитба е 400-500 г. Опитите показват, че междуредовото разтояние трябва да е 200 см., а вътрередовото да се определя от особеностите на сорта. При ранните сортове – Стокс, Шугър бейби и др., които имат по-малка листна маса, радстоянието трябва да е 25 см. При сорта Мраморна 17 разстоянието е 200 см мужду редовете и 80-100 см вътре в реда. На по-малки площи се прилага гнездова сеитба. При по-ниски и влажни терени гнездата се правят издигнати. По този начин се правят и в студена, влажна пролет. При сухи и силно дренирани почви гнездата се правят наравно с почвата.



 



При подготовката на гнездата почвата се надробява добре, като сухата почва и буците се изхвърлят настрани. Във всяко гнездо се поставя по 1-2 лопати оборска тор. Една част от тора при засяването се разпръсква с влажна почва  и служи за легло на семената. Другата част се застила върху засятото гнездо защото не образува  кора. В едно гнездо се засява по 5-6 рътени семена или 3-4 сухи семена. В зависимост от семената нормата е 200 400 г/дка.



 



Поливането влияе върху растежа, развитието и продуктивността на динята. Оказва съществено влияние върху химичния състав на плодовете. Поливането трябва да се извършва само с хладка вода, през хладните часове на деня. “Критичният” период от развитието на динята е фазата на плодообразуването, когато е необходима поливка. В началото на зреенето поливките се прекратяват, за да се създадат условия за бърдото узряване и получаване на по-захарти, тънкокори и по-вкусни плодове.



Много честото и обилно поливане до образуването на цветовете, не е желателно, защото може да доведе до незадоволителното развитие и проникване на малка дълбочина на кореновата система. С това се намалява сухоустойчивостта на растенията в периода на узряването на плодовете. Този период съвпада с най-големите горещини и най-силно намаление на въздушната влажност.



 



Препоръчват се 3-4 поливки през вегетацията: Първа поливка се прави преди или след поникването на семената. Тя осигурява поникване и вкореняване на младите растения. Прави се, когато през април има засушаване. Втората поливка се прави в началото на интезивния растеж и в началото на цъфтежа. Третата поливка – при формиране на първите плодове/най-късно, когато са с големината на юмрук. Четвъртата – в началото на зреенето. Върху качествата на плодовете оказват влияние късните поливки, които могат да предизвикат намаляването на захарното съдържание. Поливната норма е 30-40 куб.м/дка. Поливането е гравитачно. При междуредовото разстояние 2 м, за първата поливка се прокарва две поливни бразди, отстоящи на 0,7 м от всеки ред. След поливката междуредията се окопават и изравняват. За втората поливка, във всяко муждуредие се прокарва по една бразда на един метър от растенията. След втората поливка междуредията се разрокват и почвената повърхност отново се изравнява. По-късно разстенията застилат голяма част от почвата. В тази фаза поливните бразди се праявт през два реда. Разстоянието между поливните бразди е 4 м., така че на всеки ред има прилежаща бразда, която е на 1 м от растенията.



 



Навременната обработка на почвата допринася за запазване на влагата в почвата и унищожава плевелите: Първата обработка се прави 10-12 дни след поникване на семената, във фаза 1-2 листа, на дълбочина 12-15 см.; Втората – когато започне формиране на стъблата. Тогава се прави подхранването с амониевата селитра на дълбочина 10-12 см.; При силно заплевеляване се прави трето и четвъртото окопаване на 8-10 см. При обработката на почвата много важна грижа е редовното загърляне на основата на растенията и подсипване с почва на части от стъблата. Това стимулира образуването на адвентивни корени. Посипването не само усилва кореновата система на растенията, но и е ефикасно средство срещу вреденото влияние на ветровете. Расттенията по-трудно се обръщат от вятъра.



 



Дините започват да зреят през втората половина на юли. Узряването им се познава по-трудно, отколкото пъпешите. Използват се редица белези: кората става лъскава, изсъхва прицветника и мустачето, окапват власинките върху дръжката, при почукване на плодовете те издават тъп звук. Нито един от тези признаци не определя със сигурност узряването, затова се използват едновременно.