Животновъдни организации изразиха притеснението си, че сателитните снимки, които се очаква да заменят физическите проверки, извършвани от техническия инспекторат на Държавен фонд “Земеделие” (ДФЗ) няма да бъдат така надеждни. 

Опитите да се сложи ред в пасищата продължават

Според тях физическите проверки на терен реално и достоверно отразяват размера и поддържането на използваната площ. Те не желаят да се доверяват на сателитни изображения, които понякога в планинските райони предвид хвърлената сянка от дървета, хълмове и други, не могат да дадат ясна и точна представа както за наличната култура върху площта, така и за нейното поддържане. 

Действително ли е така обаче и основателни ли са притесненията на стопаните? 

По принцип при спътниковото наблюдение сенките са проблем. Тези сенки могат да са от облаци, естествени обекти (гори, хълмове, планински върхове) или изкуствени - сгради или високи съоръжения, обясниха експерти за Агри.БГ.

Основен фактор за наличието на сянка е позицията на слънцето в момента на снимката. Спътниците обикновено заснемат от точка в зенита или много близо до нея (т.е. снимката е точно отгоре) и сянката зависи само от посоката на огряване, посочват специалистите. 

Освен от часа на деня, позицията на слънцето зависи и от сезона. 

В нашите ширини обикновено снимките от Сентинел са около 10 часа сутринта, а през лятото по обяд слънцето също е много близко до зенита.

Това означава, че сенките от наземни обекти са малки (изключение правят планините, където сутрин може да има сенки), а облаците са неизбежни. 

Друг е въпросът за интерпретацията на снимките. 

При ръчната интерпретация (т.е. човек гледа и анализира снимката) дефектите от сенките могат да бъдат лесно установени и да бъдат взети предвид при определянето на дадена площ като допустима или не, коментират специалистите.  

При автоматизираната класификация на снимките има алгоритми, които да идентифицират сенки от облаци, но не и такива от естествени обекти (има, но са по-сложни и не са публично достъпни). 

При всяко положение обаче, за целите на контрола от страна на ДФЗ дори и автоматизиран алгоритъм да установи проблем, дължащ се на сянка, това подлежи на преглед от оператор, т.е. не става автоматично “изключване”. 

Тук вече остава въпроса за теоретичната и практическа подготвка на операторите, за да могат правилно да определят сенките и каква е площта в сянката - допустима или не, смятат специалистите. 

Заради пандемията, Европейската комисия ускори идеята си проверките във фермите да стават от разстояние. Затова през май Комисията прие  правила, с които дава по-голяма гъвкавост на системите за контрол, свързани с изплащането на субсидии по линия на Общата селскостопанска политика (ОСП). 

Тези правила целят да облекчат административната тежест на националните разплащателни агенции. Те позволяват да се заменят посещенията във ферми с алтернативни източници на доказателства, включително сателитни изображения или геомаркирани снимки. 

Въпреки опасенията на българските животновъди, според Комисията, тази мярка осигурява надеждни проверки, ограничава движенията и свежда до минимум физическите контакти между фермери и инспектори.

Освен това правилата позволяват на държавите членки да отложат проверките, в случай че има ограничение за движение заради пандемията.

Целта е да се намали броят на физическите проверки на място, свързани с мерките за площ и животни при директни плащания и развитие на селските райони, инвестиции за развитие на селските райони и пазарни мерки за плодове, зеленчуци, пчеларство.

Правилата се прилагат със задна дата от началото на 2021 г.