След като през изминалата седмица седем организации поискаха оставката на зам.-министъра на земеделието Тодор Джиков заради проведена среща, на която те, по техни думи, не са били поканени, сега същите организации искат среща с министър Явор Гечев.

Най-после: Кампания 2023 г. може да стартира

Темите, по които организациите искат коментар и решение са общо 12 на брой. Сред тях е и унищожената реколта вследствие на минусовите температури. Тема, която бе дискутирана и на породилата скандала среща, провела се на 6 април.

И въпрки че тогава се дадоха някои отговори, според седемте организации възникват множество въпроси, касаещи площите със 100% пропадане на площите, както и при тези с измръзване на пъпките под 100%. 

“Както многократно сме подчертавали, България е вероятно единствената европейска държава, където земеделски площи не могат да се застраховат срещу риск от слана преди 20 април. Поради този факт и в такива ситуации, производителите могат да разчитат единствено на помощ от държавата. Овощарите са притеснени, защото не са наясно какви обезщетения могат да получат от страна на Министерството на земеделието”, се изтъква като мотив в писмото.

Друга тема, която седемте организации искат да обсъдят с министър Гечев е “допълнителната и същевременно ненужна административна тежест, която се стоварва върху производителите на плодове, при заявяване на обвързано с производството подпомагане за кампания 2022/23”.

“Свидетели сме на няколко абсурдни положения, в които производителите на плодове са поставени. Наредба № 3, чл. 25 (3) т. 3 поставя условие площите, заявени за обвързано с производството подпомагане, да отговарят на изискванията на Наредбата за базисните цени на трайните насаждения. Поставя се условие кандидатът да предостави документ, доказващ, че насаждението е в период на плододаване, издаден от агроном (ал.4)”, обясняват производителите.

Изискването за това агроном да удостоверявали дали едно насаждение е в плододаване или не е дискутирана многократно. Агри.БГ също писа по темата.

Освен това според тези организации все още има неясноти и по самото очертаване на трайните насаждения.

Другите теми са съответно - липсата на списък с устойчиви сортове; липсата на списък с местни сортове, застрашени от изчезване и със селскостопанско значение; добивите за ягоди и малини в оранжерии без разделение на “отопляеми” и “неотопляеми” и разбира се - технологичните карти - тема, която безпокои организациите от месеци.

Организациите искат информация дали има нов, преработен вариант или поне работи ли се по такъв?

Седемте организации искат да знаят още защо няма указания за методиката за получаване на 80% държавна помощ за цената на водата за 2023 г. 

В искането за среща са записани още като теми за дискусия - дългосрочна програма в помощ на оранжерийното производство през зимата; изваждането на зеления грах от подпомагането за протеинови култури, както и определяне на минимални вносни цени за плодове и зеленчуци. По думите на организациите, целта на това предложение е да се избегне дъмпинг на цените на българските плодове и зеленчуци.

Разбира се, заложена е и актуалната тема от последните няколко дни за прехвърлянето и преразпределянето на средства по ПРСР 2014- 2020 към държавни структури, вместо към фермерите.

Седемте организации, подобно на техни колеги, настояват да бъде подсигурен ресурс за увеличаване на бюджетите по двете инвестиционни мерки 4.1 и 4.2 за периемите от 2021 и 2022 г.

Заложена е и темата за промяна в Наредба № 4 от 2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. 

Агри.БГ писа за проблема наскоро. 

“Необходимо е да се инициира промяна в наредбата, която да предостави възможност сертификатът за произведена продукция да бъде представен в следваща годината, когато парцелът е преминал периода на преход. Този проблем се получи, когато биоангажиментите се намалиха от 5 на 2 или 3 години, тъй като нямаше бюджет по мярката”, обясняват организациите, искащи срещата.