Доскоро оранжерийното производство у нас набираше скорост и се модернизираше като алтернатива на откритите зеленчукови площи, ставащи все повече жертва на климатичните промени и други обстоятелства. Но последните икономически промени нанесоха огромен удар върху оранжерийните производители, отказвайки ги изобщо да залагат зимна продукция, споделят представители на сектора пред Агри.БГ. 

Гласувайте: Каква е изминаващата 2021 г. за вас?

По последни данни на земеделското министерство зеленчукопроизводството в оранжерии у нас се е повишило на годишна база. Общо за периода от началото на 2021 г. досега, производството на домати и краставици в оранжериите бележи ръст респективно от 3,2% и 9,2%. През 2021 г. дори и в оранжериите са засадени по-малко от основните зеленчуци (домати и краставици). Средните добиви от тях обаче са нараснали, а оттам и произведеното количество.

Годината започна с добри очаквания за зеленчукопроизводството на закрито. В разгара на сезона от Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (САРА) заявиха, че "предпочитани от производителите заради специализацията им и по-слабата външна конкуренция, краставиците се утвърждават като водещ за страната оранжериен зеленчук", а сега, в края на годината констатациите на анализаторите са: "Заради растящите цени на газта и енергията оранжерийното производство през тази зима ще бъде свито, като много производители няма да работят".

Малко след появата на първата реколта от краставици в оранжерии, изкупните цени започнаха да падат, достигайки до 2 лв. през май, а при доматите до 2,05 лв., според САРА. За добра реколта, но ниски цени говорят и самите производители:

„От реколтите не можем да се оплачем – нормални са, всяка една реколта се подобрява като производство, научаваме нови технологии, увеличаваме добивите, но цената тази година беше много ниска. Спадът започна още от февруари, март, април, после имаше един момент на високи цени, когато нямаше краставици, но нищо не може да се предвиди, защото всичко зависи от нерегламентирания внос", разказва пред Агри.БГ оранжерийната производителка от Мало Конаре Десислава Кабурова.

Други зеленчукопроизводители пък се оплакват, че в оранжериите им все пак реколтата е била по-слаба от миналогодишната, въпреки официалните данни, общи за страната. Макар че доматите на полето не се представиха добре тази година и според стопаните, хубавите такива са дошли от оранжериите, вносът измести и тях.

„Докато в Северна Македония, Албания, Гърция и Турция зеленчуците са в изобилие, на ниска цена, а у нас има пробойна в границата, тук ще бъдем залети с много зеленчуци и ниски цени. Ако дори само това се урегулира, ще имаме нормална цена на българската продукция, която е с много по-добро качество”, категорична е Кабурова.

Другият проблем, който не подмина и оранжерийните стопанства, е ниското количество и качество на работна ръка. „Работната ръка е под всякаква критика – останаха най-ниското ниво работници, макар че ние си имаме редовни такива, колегите споделят, че при тях ситуацията е много тежка”, обяснява Десислава Кабурова.

В семейното ѝ стопанство има и площи на открито със зеленчуци и зърнени култури. За тази година Деси споделя, че ако калкулира разходите по оранжерийното производство, ще излезе на минус. „Себестойността на продукцията надхвърля пазарната цена. Ако един килограм го продаваме за 2,00 лева, той има себестойност – 3,00 до 4,00 лева

Десислава Кабурова: На всичко, което продаваме на пазара в момента, ние, производителите с отопляеми оранжерии, сме с по лев загуба. Пазарът не позволява поскъпване.

Тежката ситуация за сектора провокира недоволство и дори готовност за протест от страна на оранжерийните стопани. От Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП) настояха пред служебния кабинет спешни мерки за сектора. „Като мотив за своите искания от Асоциацията посочват тежката ситуация, в която се намира браншът в резултат на усложняващата се пандемична обстановка, безпрецедентния скок на цените на газа и другите енергоносители, както и тежките метеорологични условия.

Цените на торовете се увеличиха много, особено за втората реколта, след септември, електроенергията поскъпна в пъти. Докато при тунелните оранжерии разходите са много по-малко, то при отопляемите, модерните комплекси себестойността е скочила значително. Пелетите се увеличиха от два до три пъти, а какво да кажем за колегите, които са на газ, техните котли не могат да бъдат заредени с друго. Не можем да се конкурираме с производителите в Гърция и Турция, които са на юг и работят до много по-късно”, подчертава оранжерийната производителка.

По думите ѝ масово земеделците в сектора заявяват, че няма да залагат зимна продукция и ще чакат средата на март, когато ще е нужно по-малко отопление. Наблюденията на БАПОП пък са, че много оранжерийни производители вече се отказват от бизнеса си, тъй като не могат да покрият текущите си нужди за отопление и работна ръка.

Те не планират да засаждат зеленчуци поради невъзможността да посрещнат разходите за производство. Така над 15 000 души, работещи в сектора, могат да останат без доходи през зимата. Всъщност цената на газа шокира оранжериите в цяла Европа. Друг представител на зеленчукопроизводството - Мариана Милтенова, председател на Национален съюз на градинарите в България (НСГБ), потвърди отливът и от оранжерийно производство.

Мариана Милтенова: Голяма част от тези, които работеха не залагат продукция за този сезон. Оранжериите на газ плащат високия акциз, сметките за ток са непосилни, всички разходи по производството се увеличават, а пазарната цена – не.

Оранжерийните производители също получиха помощ по ковид-мярката, а трима от тях и извънреден de minimis за щети от климатични явления. Това обаче не вдъхва трайни надежди на фермерите. Те искат устойчиви пазарни политики и добра почва за развитие на бизнеса си, а не „кърпене на дупки”.

Заложените политики за новия програмен период предвиждат всички оранжерийни производители, които ще кандидатстват за обвързано подпомагане, включително вече с ягоди и малини, след 2023 г. да бъдат вписани в Регистър на оранжериите.

В него ще се посочват параметри като технически и технологични характеристики, географско положение и други.  Ако дотогава обаче разходите на производителите не влязат в нормални граници и пазарът за родно производство не се засили, може и да няма много вписани в регистъра, коментират от сектора.