Преди 4 години Мира и Атанас Атанасови решават да се впуснат в смело приключение – да си направят малка семейна козеферма в покрайнините на Харманли. Тогава тя е едва на 20 години, а той – на 30. Решението не е случайно, тъй като любовта към животните се открива две поколения назад, когато бабата и дядото на Атанас започват да отглеждат овце и крави.

Животновъди: Заклели сме се в млечните ни продукти да има само мляко

Младите решават да възродят семейната традиция и през месец май 2016 г. купуват 50 козички местна порода от ферма в село Зелениково. Признават, че в началото им е било леко странно, дори страшничко, учили са се в движение. През зимата на същата година купуват още 20 животинки. През пролетта ги увеличават пак и днес вече могат да се похвалят с 200 кози – около 180 майки, 4 броя мъжки и малки женски яренца за дамазлък. 

„В момента наблягаме на Бяла българска млечна коза. Миналата година поканихме Асоциацията за развъждане на млечните породи кози и те решиха, че 50 от животните могат да минат под селекция. Тази година очакваме да ни посетят отново през месец октомври и да увеличим бройката под селекция“, разказва Мира. 

В началото ги доят ръчно, но на втората година, когато увеличават животните, купуват агрегат и доилки. Тогава доят по една козичка наведнъж. В момента са си направили стърга, където се качват по 10 животни и се доят 4 кози едновременно – по 2 за Мира и за Атанас.

„Тази година закупихме по-мощен агрегат, за да става по-бързо. Искаме да си направим доилна зала и мандричка, за да затворим цикъла, но всичко това изисква средства. Имаме си косачка и сеносъбирач. Тъй като трудно се намират работливи и съвестни пастири, проследяваме животните с GPS и във всеки един момент знаем къде се намират“, обяснява младата козевъдка. 

През лятото козите са предимно на паша. Сутрин и вечер, когато се доят, им се дава концентриран фураж, който животновъдите купуват от мандрата. За зимата си приготвят бали с люцерна, сено, слама. Разполагат със сята люцерна и сено, само слама си купуват. Цяла зима козите карат на бали и фураж.

„За жалост, преди време започнахме да губим животни вероятно заради чакали или вълци. За тези години ни изчезнаха около 40 животни. За да ги опазим, си купихме кучета от породата Кангал, които сега ходят със стадото и нямаме вече проблеми“, радва се животновъдката.

Относно продажбата на козето мляко Мира не се оплаква от липсата на пазар. В началото на всяка година подписват договор с мандра в Харманли, отделно имат и редовни клиенти от място. Единственото, което я притеснява, е ниската изкупна цена, която миналата година е била 60 ст./л, а тази – 70 ст./л. 

Въпреки трудностите младата фермерка е изпълнена с надежда, че най-доброто предстои. А когато й стане тежко, поглежда красивата природа в дефилето на Харманлийска река, лудуващите на воля две дъщери и неуморен съпруг, и всичко си идва на мястото.