Чуждестранният опит е ценен и поучителен. Именно затова днес се отправяме към една далечна страна - Уругвай. Там Максимилиан Дитрих, аграрен инженер по образование, отглежда общо 300 млечни крави и успешно се справя с оцеляването на световния пазар. Как? Като се опитва да си набави най-много фураж чрез паша, пише специализирания немски земеделски сайт Agrarheute.

Дамите в селското стопанство: Мария Коевска

Фермата на Максимилиан Дитрих се намира на около 100 км западно от Монтевидео. Той я управлява с родителите си Клаус и Лилия. Заедно се грижат за 300 крави порода Холщайн и 350 хектара.

Корените на младия Дитрих са от Германия. След Втората световна война неговите баба и дядо, останали без нищо, емигрират в Уругвай. Така днес Максимилиан е вече третото поколение, което управлява семейния бизнес, създаден през 1955 г. По онова време фермата е с площ едва 60 ха.

Моите баба и дядо са отглеждали тук предимно тикви, слънчогледи, захарно цвекло, пшеница и царевица. По това време произведеното мляко се преработваше директно и се продаваше на място, казва Дитрих.

Три години след стартирането на фермата бабата и дядото започват да продават млякото от 15-те им дойни крави на промишлени предприятия. След още четири - монтират доилен апарат. През 70-те стадото вече се състои от 40 млечни крави, а през 1989 г. то отново се удвоява. Тъй като произведеното мляко е повече, фермата вече разполага и със собствен резервоар за охлаждане.

След дипломирането си през 2018 г. Максимилиан поема по-сериозни отговорности както в млечния бизнес на семейството, така и в земеделския.

В момента обединяваме операциите си. През 2009 г. поехме втора ферма, на около 17 км. За да улесним малко работата и да можем да организираме по-добре всички стъпки, преди две години сляхме двете компании, споделя той.

Семейство Дитрих обработва 350 ха и още 150 ха под наем. За да може да предложи конкурентно мляко на световния пазар, залага на хранене с паша.

Уругвай произвежда почти 2,2 милиарда литра мляко годишно. 70% от него се изнасят. За да може да се справи със световния пазар и да направи производството на мляко възможно най-икономично, Максимилиан Дитрих се стреми да увеличи приема на прясна трева.

Поради големия дял на износа ние сме много зависими от международните цени. Много ни е трудно да останем конкурентоспособни на световния пазар. Затова е много важно винаги да следим разходите, отбелязва младият фермер. Той се стреми да генерира възможно най-много енергия от прясната пасищна трева.

В момента кравите взимат от пасището около 8,5 кг сухо вещество на ден. Свежата трева се състои предимно от люцерна, петел, ливадна власатка, райграс и сорго. В допълнение към фуража на пасището, 300-те млечни крави получават всеки ден 5,5 кг сухо вещество чрез царевичен и тревен силаж и още 5 кг концентриран фураж. В допълнение към царевицата с високо съдържание на влага, енергийният и протеинов фураж се състои от смлян ечемик, рапица и пелети от памук и соя. Общата смесена дажба се дава прясно на животните два до три пъти на ден, като се използва 12 m³ фуражен смесител, в зависимост от времето. Кравите се доят два пъти на ден.

Дитрих постига среден добив на мляко на крава на ден от около 22 литра с 3,45% протеин и 3,9% мазнини през цялата година. 300-те животни в кравефермата са разделени на две различни групи въз основа на продуктивността и дните на лактация.




ВИЖТЕ ОЩЕ:

Проект за фотоволтаичен парк в общински пасища плаши животновъди

Пасища стават фотоволтаични паркове срещу пари

Най-добрите практики за въглеродно земеделие