Единственият правилен отговор за момента е „Зависи за кого”! За да може да се разбере и оцени предложената субсидиарност темата трябва да се разгледа на три нива. Първо на ниво Европейски съюз, второ на национално ниво и накрая на ниво фермер. Какво имам предвид?

За Европейската комисия предложената свобода държавите-членки сами да определят какво и как  да подпомагат е много удобна. Вечното оправдание „Брюксел така каза” вече няма да й носи негатив, а напротив – на всяко едно недоволство ще може да отговаря – „Така е решила Вашата страна”. В същото време обаче контролните функции на ЕК не само се запазват, а дори се увеличават.

За опитните държави-членки предложената субсидиарност е добре дошла. Тези администрации, които знаят какво земеделие искат да имат след 2027 г. ще се възползват в пълна степен от предоставената им свобода. Не така стои въпроса с по-неопитните страни, които до момента стриктно и без много разсъждения са прилагали дословно написаното в регламентите. За тях тази свобода не само, че ще бъде тежест, но може да бъде и опасна, защото една неправилна идея може да постави нейните фермери в по-неравнопоставено положение от техните колеги в съседна примерно държава-членка.

Най-онеправдани са фермерите. Хем всичко се прави за тяхно добро, хем те ще бъдат натоварени с отговорността да доказват, че идеите на администрацията, на база на които е изготвен Стратегическия план са правилни. Как ще стане това ли? Като върху тях се прехвърлят всички отговорности за изпълнение на индикаторите, които държавата-членка самата ще трябва да си определи. Е, в зависимост от качеството на идеите на различните администрации в някои държави-членки фермерите ще са по-добре, а в други може би не чак толкова, но при всички положения те винаги ще са от страната на булката.   

Какво е Вашето мнение по темата?

Пламен Абровски

Институт за агростратегии и иновации