Как Общата селскостопанска политика (ОСП) може да бъде по-ефективна в условия на кризи и с какво може да помогне чрез инструментите си на фермерите? Отговор на тези въпроси даде агроанализаторът Стилиян Гребеничарски в поредния уебинар на Агри.БГ, част от кампанията “ОСП работи за нас: Остани на линия!”.

Агринар: Какви са прогнозите за цените на пшеницата, царевицата и месото

Сега е много добър период ОСП на Европа да стане по-добра, по-адекватна и да предразполага по-устойчиви стопанства. 
На първо място целият фокус и основен принцип трябва да се промени. От социална политика към конкурентоспособност и икономическа устойчивост. Този принцип е важен да се прилага по всяка мярка и поток на финансиране. 

Постепенната замяна на директните плащания с мерки за управление на риска, които обаче да са свързани единствено с конкретни климатични условия и заболявания по животните. Тоест публичен ресурс се ползва за определени климатични условия. И когато в една година тези климатични условия се разминат значително, то фермерите получават плащане. Има проблем - има подкрепа. Няма проблем - няма подкрепа. Съвсем ефективно и за данъкоплатеца. и за фермерите”, коментира Гребеничарски.

Експертът уточни, че ако се стигне до подобни инструменти в новата ОСП, те не трябва да бъдат под формата на застраховане на добиви или на цени. По думите му, практиката в редица държави, които прилагат подобни мерки, показва, че те водят до неприятно изкривявания на пазара. 

“Друга стъпка, която би се оказала много ключова е прехвърляне на ресурс от Първи стълб (директни плащания) или от мерките за управление на риска към Втори стълб - инвестиционни мерки. Отново на принципа да се създаде повече стойност от инвестирана единица, по-голяма конкурентоспособност и по-голяма икономическа устойчивост. Когато имате работещ бизнес, той много по-устойчиво прескача трудните времена”, категоричен е агроанализаторът.

Той добави, че от своя страна инвестиционните мерки постепенно трябва да започнат да преминават от частни бизнес проекти към инвестиции, които имат по-широк кръг от ефекти. Като например инвестиции в наука, образование, дигитализация на публичните услуги и разбира се - напояване, тъй като модерно земеделие без адекватно напояване не може да се прави.

“Има добри примери по света, след като публичният ресурс е насочен към подобен тип инвестиции, ефектите са по-трайни. Стопанствата стават по-конкурентни във времето, както вътрешно така и на международни пазари”, заключи Стилиян Гребеничарски.

Следете темата и на cap4us.agri.bg