Промените в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи (ЗСПЗЗ) целят синхронизация на българското с европейското законодателство. В тази връзка, се налага отмяна на 5-годишния ограничителен режим за страните-членки на ЕС, с оглед зачитане правото на установяване и свободното движение на хора и капитали и с цел да се прекрати започнатата наказателна процедура от страна на ЕК. Това съобщиха от Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ).
 
От аграрното ведомство уведомиха, че ограниченията за придобиване собственост върху земеделските земи в България, ще останат за гражданите на трети страни или търговски дружества, в които съдружниците или акционерите са пряко или косвено дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим. 
 
МЗХГ допълни, че целта на промените в проекта е привеждането в съответствие на българското законодателство с Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).  
 
 
Съгласно ДФЕС, ограниченията върху свободата на установяване на граждани на държава-членка на територията на друга държава-членка, се забраняват. Тази забрана се прилага също и по отношение на ограниченията за създаване на търговски представителства, клонове или дъщерни дружества от граждани на всяка държава-членка, установили се на територията на друга държава-членка. 
 
В разпоредбите е разписано още, че свободата на установяване, като основна свобода на гражданите на държавите-членки на ЕС, включва правото на предприемане и осъществяване на дейност от самостоятелно заето лице и право на създаване и управление на предприятия с цел постоянна дейност със стабилен и непрекъснат характер, при същите условия, както предвидените от законите на държавата-членка за собствените ѝ граждани. Съгласно чл. 63 от ДФЕС всички ограничения върху движението на капитали между държавите-членки се забраняват.
 
От земеделското министерството са категорични, че това е и причината за започналата наказателна процедура срещу България от ЕК и припомнят, че минималната еднократно платима сума е 839 000 евро. Кумулативно с тази санкция може да бъде наложена и периодична имуществена санкция (която се начислява за всеки ден бездействие от страна на осъдената държава) в минимален размер на 660 евро. Наложените финансови санкции на практика се прихващат от средствата по структурните фондове, с които се подпомагат земеделските производители.