Огнения пригор е икономически важно заболяване по овощните култури. У нас е открито в 1989 г. по дюлята и крушата в района на Пловдив.
Симптоми на огнения (бактериен) пригор - Erwinia amylovora (Burrill) Winslow et al.
Бактерията причиняваща огнен пригор напада цвета, листата, плодовете, клонките и стъблата на чувствителните растения. Заразените цветове покафеняват, увяхват и умират, а некрозата се разпространява надолу по цветната дръжка и обхваща листата. Те стават тъмнокафяви до черни, завяхват, прилепват към инфекнираните цветчета и остават по дърветата. Болните органи имат вид на опърлени от огън, откъдето идва името на болестта „огнен пригор" (fire blight). Младите зелени плодове почерняват, но не окапват и остават по клонките. Не се заразяват започналите да зазряват и вече узрелите плодове. Когато се нападнат младите листа се развива некроза между главните нерви. Младите още сочни леторасти се заразяват от върха или чрез болните цветове и листа и от тях бактерията преминава по основните носещи клонки. При силно нападение се заразява стволът, а понякога и корените, което води до загиване на дърветата. От повредените органи се отделя бактериен ексудат, съдържащ множество бактерийни клетки. Отначало той е безцветен, по-късно потъмнява и засъхва под формата на янтарножълти капчици.
Причинител на огнения (бактериен) пригор.
Причинител на огнения пригор е Erwinia amylovora (Burrill) Winslow et al. Тя е подвижна, пръчковидна с перитрихни флагели. Не образува спори и капсули. Грамотрицателна е. Върху агар развива кръгли, дребни, блестящи колонии с розови краища. Не възстановява нитратите, не разлага скорбялата и не образува индол, амоняк и сероводород. Термалната точка на инактивиране е 43-47°С.
За гостоприемници на патогена се съобщават:
- ябълка, круша, череша, вишня, прас кова, дюля, зарзала, бадем, слива, ягода, глог, роза, малина, дрян, фурма, орех, ясен, бряст, люляк, ива, картофи, божур, салата, фуражен грах и други.
Патотенът се запазва през зимата в заразените клонки. Рано през пролетта при влажно време, бактерията става активна и се отделя от раковините под форма на капчици ексудат. Тя навлиза в растенията през рани, устица, нектарници. Веднъж проникнала, бактерията се намножава и след това се разпространява интерцелуларно в заразените тъкани. С пектолитични ензими мацерира клетките. Плазмолизата на болните клетки протича бързо, след което следва некроза и потъмняване на заразените органи. Инкубационният период е от 3-4 до 6-10 дни. През вегетацията бактерията се разпространява посредством дъждовната вода, насекоми (листни въшки, пчели), инструменти за рязане и др. дейности. Благоприятни условия за развитие на болестта огнен пригор се създават при влажно време, чести валежи, редуване на топли (25 С) с хладни дни, торене на овошките с високи дози азот.
Чувствителност
Ябълка
- слабо чувствителни сортове ябълки: Прима, Присила, Хубава Боскопска, Смути, Муцу, Бухавица, Бернска розова, Златна превъзходна, Флорина, Либърти, Грени Смит, Мелроуз, Пилот, Циганка, Тетовка;
- силно чувствителни сортове: Цар Александър, Джонатан, Бял зимен калвил, Бойкен, Ландсберска ренета, Ауралия, Кюстендилска свежест, Стоянова красавица, Айвания, Глостер.
Круша
- слабо чувствителни сортове: Катя, Президент де Виолен, Магнес, Александър Люкас, Боскова масловка, Конференция, Муун глоу, Харденпонтова масловка, Вилямова масловка, Жифардова масловка. Юбилеен дар, Кюстендилска масловка, Караманец;
- силно чувствителни сортове круши: Пас Красан, Попска, Добра Луиза, Абат Фетел, Клапов любимец, Деканка на комисията, Елит, Лектие, Пакхамс.
Дюля
- слабо чувствителни сортове дюли: Хемус, Триумф;
- силно чувствителни сортове: Португалска, Асеница.
Борба с огнения (бактериен) пригор
При огнен пригор изрязване и изгаряне на болните клони е радикална мярка за контрол, която ограничава количеството на инокулума при първичната зараза. Резитбата трябва да стане по време на покоя, като младите клони се изрязват 20-25 cm от мястото на повредата, а старите на 10-12cm. Раните да се мажат с дезинфекциращи средства (формалин - 10%), а инструментите да се обеззаразяват с формалин 5% или 5% карболова киселина. Да се води борба с насекомите-листни въшки, корояди. Силно заразените растения да се изкореняват и се унищожават диворастящите и декоративни растения, които служат като източник на инокулум. Решаващо значение в химическата борба срещу бактерийния пригор има зимното пръскане на овощките по време на есенния листопад и в края на зимата,преди разпукване на пъпките с бордолезов р-р и други медсъдържащи фунгициди.
ВИЖТЕ ОЩЕ:
0 КОМЕНТАРА