Министерството на земеделието публикува проект на Наредба за прилагане на мярка 21 „Извънредно временно подпомагане за земеделските стопани и Малки и средни предприятия, които са особено засегнати от кризата, предизвикана от COVID-19“ от Програмата за развитие на селските райони (2014 – 2020).

Мярка COVID-19: Колко ще получат фермери, заявили по-малко за 2020 г.?

Общият размер на бюджета на мярката е 46.2 млн. евро, които са 2% спрямо общия бюджет на ПРСР.

В доклада с мотивите е посочено, че финансовият ресурс за компенсиране на всеки сектор е изчислен на база на извършените разходи средно на един зает в стопанствата – за дезинфекция, предпазни средства, наемане на допълнителен персонал поради карантиниране на постоянни работници, транспорт и др. 

Плащането на стопанство в секторите плодове, зеленчуци, животновъдство, пчеларство, винено грозде, маслодайна роза и декоративни растения и цветя се базира на средния разход на един зает в съответния сектор, съобразен както със заетостта в тях, така и с размера на стопанствата. 

Земеделският зам.-министър Лозана Василева уточнява, че специално в розопроизводството, производството на декоративни растения и пчеларството вече са налични данни за значително по-малко приходи спрямо предходната година. Причината се крие в почти пълното затваряне на каналите за реализация на продукцията. 

Данните сочат за спад от над 30% за розовия цвят, около 40% за декоративните растения и близо 15% за пчелния мед.

Подобна ситуация се очертава и пред лозаро-винарския сектор поради драстичното свиване на потреблението през периода. Ето защо при изчисленията за средните размери на плащанията на стопанство при тези сектори е използван метод, основан на съотношение на стандартните разлики на отделните производства. 

Липсата на индивидуална идентификация при животните с концентратен тип на хранене – птици и свине (с изключение на свине-майки) и с цел прилагане на еднакъв подход при тях, е наложило разработване на модел на плащане на база среден разход на един зает в свиневъдните и птицевъдните ферми, съобразно броя на заетите в тях лица. Тук се вземат предвид допълнителните разходи за защитни облекла и други предпазни средства, както и за дезинфекция на контактни повърхности.

По думите на Лозана Василева останалите сектори – зърнени, маслодайни, протеинови и други полски култури, също ще могат да се възползват от мярката за COVID-19, въпреки че в резултат от по-високата си конкурентоспособност и пазарен потенциал те се справят по-успешно в кризисни ситуации, подобни на настоящата. Плащането ще се осъществи под формата на плащане на един зает, съобразно броя на заетите в стопанствата лица.

Предвиден е ресурс и за малките и средни предприятия (МСП) в агрохранителната индустрия. Те ще могат да избират между два вида плащания – компенсации за регистриран спад на оборота за март – юни 2020 г. спрямо същия период на предходната година, или плащане средно на един зает в предприятието.

От ресорното министерство припомнят, че предложените за гласуване текстове са били обсъдени с браншовите организации и заинтересованите страни на две видеоконферентни срещи. След това предложението на Управляващия орган (УО) за 8-мо изменение на ПРСР 2014-2020 г. получи одобрение от Комитета по наблюдение. 

Помощта по мярката ще бъде отпусната под формата на еднократно платима сума за земеделски стопани и МСП. Земеделските стопани, които могат да се възползват от нея, са кандидатите по схемите за директни плащания през 2019 г. и 2020 г., тези по мерките от ПРСР, както и всички пчелари, свиневъди и птицевъди, одобрени за de minimis през 2019 г.

Проектът на наредба и проекта на доклад (мотиви) са публикувани за обществено обсъждане до 31 юли.