Европейската сметна палата (ЕСП) направи одитна проверка на изпълнението на програмите в Съюза. Резултатите са повече от разнородни, а качеството на информацията трябва допълнително да се повиши. 

Спасителен план: Таванът за млади фермери се вдига на 100 000 евро

Документът посочва, че в докладите на Европейската комисия (ЕК) относно изпълнението на разходните програми на ЕС се разкриват разнородни резултати. Одиторите приветстват това, че докладването се подобрява и става по-балансирано, но те посочват и наличието на редица проблеми: качеството на оценките на изпълнението, извършвани от Комисията, все още варира за различните програми, а определянето на надеждни и целесъобразни показатели за изпълнение продължава да бъде предизвикателство. 

Одитният доклад разглежда дали Комисията разполага с надеждна процедура за изготвянето на годишни доклади с високо качество, във връзка с изпълнението на политиките и разходните програми на ЕС и дали те постигат своите цели по ефективен, ефикасен и икономически целесъобразен начин. 

Какво се проверява?

През последните години докладване на Комисията за изпълнението на Общата селскостопанска политика (ОСП), а и не само, е променило своя формат от множество отделни доклади към единен по-съгласуван пакет от документи.

Понастоящем в него са включени и раздели с оценки на изпълнението за отделните разходни програми, което представлява значително положително развитие. ЕСП обаче счита, че оценките на Комисията на високо ниво в нейния по-обобщен Годишен доклад за управлението и изпълнението (ГДУИ) изграждат прекомерно положителна представа в сравнение с по-подробно докладваните данни в програмните декларации.

Въпреки това, въз основа на показателите за 2019 г., както и на скорошните оценки на Комисията и собствените одити на ЕСП, е направена проверка дали програмите във всички главни области на бюджета на ЕС са на път да изпълнят целите си.

ОСП 

Според ЕСП, докладите на Комисията за 2019 г. относно изпълнението на ОСП изграждат прекомерно позитивна представа и не са насочени към резултатите. Основният недостатък е, че показателите за изпълнение за периода 2014-2020 г. не са основани на задълбочена интервенционна логика, по отношение на предоставянето на финансова подкрепа за ОСП. 

Например директните плащания за земеделските стопани са допринесли за намаляване на променливостта на доходите на стопаните, но нямат за цел да осигурят приемлив жизнен стандарт за тях. Освен това се констатира, че мерките по ОСП не допринасят особено за справяне с изменението на климата.

Ето и няколко пример за прекалено оптимистичното отчитане на изпълнението в Годишния доклад за управлението и изпълнението на ЕК.

Комисията заявява, че „над 85% от целите за справяне с климатичните промени в селскостопанския сектор вече са достигнати при управление на биоразнообразие, почви и води”. Тези цели обаче се отнасят се измерват по програмите на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Това е Втори стълб на ОСП - Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). А според ЕСП те не показват дали плащанията реално са имали ефект върху състоянието на поддържаните зони.

Комисията твърди, че ЕЗФРСР „има важен принос за развитието на сектора. Например, широколентовият достъп в селските райони се е подобрил значително (59% от домакинствата вече имат онлайн свързаност през 2019 г.). 

От друга страна общите цели на ОСП и повечето специфични мерки и намерения на ОСП са изразени в Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) или Първи стълб на ОСП - директни плащания. Тук обаче виждаме, че тези цели са изразени като желани тенденции, а не реално постигнати намерения.

Природни ресурси: Разбивка на плащанията за 2014-2019 г. по текущия бюджет на ОСП

Одиторите стигат до извода, че показателите за ефективност на ОСП не измерват ефективността на директните плащания. 

Проучване в подкрепа на оценката на жизнеспособното производство в хранително-вкусовата верига се опита да отговори на въпроса „предоставя ли се подкрепа по ОСП на тези, които имат най-голяма нужда от нея?“. 

Изследването констатира, че делът на фермите, които получават директни плащания и генерират доход на единица труд, по-висока от средната национална производителност на труда, е намаляла от 29% през 2013 г. до 26% през 2015 г. Проучването установява още, че 9% от малките ферми и повече от 30% от големите ферми са имали доход на единица труд над този показател.

Концентрация на директните плащания през 2013 и 2015 г.


Освен това директните плащания допринесоха за увеличение на рентите и наемането на земята в някои държави-членки през 2007 г. Оценителите препоръчват Комисията да изследва въздействието на директните плащания върху прекомерното повишение на рентите в различните страни и да вземе подходящи контрамерки.

 

Следете темата и на cap4us.agri.bg