Нахлуването на Русия в Украйна доведе до рекордни цени на пшеницата, соята и царевицата по-рано тази година. 
Ситуацията е по-тежка и заради факта, че Украйна е един от най-големите износители на земеделски култури. Лошите метеорологични условия обаче намалиха реколтата от зърно в Китай, Индия, Южна Америка и части от Европа. 

Гласувайте: Трябва ли да се намали ДДС върху храни и селскостопанска продукция?

Подобни проблеми започват да се усещат и в САЩ. Земеделецът Ерик Бротен планирал да засее около 5000 акра царевица тази година във фермата си в Северна Дакота, но заради постоянните пролетни дъждове, той е ограничил площите до 3500 акра. По този начин около една четвърт от планираната царевица може да остане незасята тази година, пише в анализ на Ройтерс. 

Забавянето на сеитбата на пролетниците от Манитоба до Индиана предизвика притеснения и очаквания за по-малко производство спрямо миналата година. По-слаба реколта при един от световните производители на царевица ще се пренесе във веригата на доставки и може да покачи цената на месото, тъй като царевицата е ключов източник на храна за добитъка.

Глобалните доставки на царевица са ограничени от началото на пандемията през 2020 г., когато поради проблеми с транспорта и силното търсене цените се покачиха драстично. В момента се очаква предлагането да намалее допълнително. Департаментът по земеделие на  САЩ (USDA) очаква запасите от царевица в САЩ в края на сезона да намалеят с 33% спрямо нивата преди пандемията преди тазгодишната реколта и с 37% през септември 2023 г.

Светът може би никога не е виждал това ниво на едновременни селскостопански смущения, твърдят специалисти от различни компании, заети в сектора на селското стопанство, анализатори, фермери и икономисти. Всичко това сочи към тезата, че може да са нужни години, за да се завърнем към глобалната продоволствена сигурност и невисоките цени на храната.

“Обикновено, когато сме в ограничена среда на търсене и предлагане, можете да я възстановите в рамките на един вегетационен период. В сегашната ситуация и ограниченията около увеличаването на производството и (войната в) Украйна... има две до три години преди да излезте от сегашната среда”, казва пред агенцията Джейсън Нютън, главен икономист в компанията производител на торове Nutrien, пише Ройтерс в свой анализи. 

Бротен успя да насее царевица едва в края на май, като той на два пъти е разменял семената за такива, които да са подходящи за по-къс сезон и да са по-нискодобивни, преди накрая да реши, че е твърде късно за сеитба. 

В идеалния случай той би приключил с процеса до първата седмица на юни.
Бавният темп на сеитбата на пролетниците вече принуди USDA да понижи националната си прогноза за добив на царевица с 4 бушела на декар. 
Само това съкращаване намали потенциала за реколтата в САЩ с повече от 9 млн. тона, което се равнява на почти половината от китайския внос в САЩ миналата година, който беше рекорден.

Администрацията на американския президент Джо Байдън се опита да насърчи сеитбата като средство за ограничаване на поскъпването на храните. Белият дом премахна ограниченията за сеитба върху екологично чувствителни земи, увеличи финансирането за местните производители на торове и улесни застраховането в сектора.

Въпреки това ползите са минимални, а фермерите се колебаят дали да рискуват заради високите цени на семената и химикалите. Притеснението при тях е толкова голямо, че немалка част от тях планират да оставят незасети около 3.2 млн. акра, предназначени за царевица. 
Целта на този ход е да подадат застрахователни искове за възпрепятстване на сеитбата и така да бъдат компенсирани. Главният проблем пред процеса беше влошеното време, смятат икономисти от Университета на Илинойс.

Проблемите се простират и на север през границата в Канада, където обилният снеговалеж през април беше последван от майска дъждовна буря.
Фермерите може да се борят да се възстановят от предизвикателствата на този сезон по-дълго от очакваното. 

Причината са високите разходи за суровини, от торове до горивото, което може да се отрази на реколтата. Възстановяването на производството на зърно в Украйна също най-вероятно ще отнеме години заради нуждата от възстановяване на разрушената инфраструктура за обработка, съхранение и транспортиране на реколтата. 

Страната осигуряваше 17% от световния износ на царевица и 11% от този на пшеница преди войната.

Дори след като войната приключи, глобалните доставки на зърно вероятно ще останат структурно ограничени, смята икономистът на Nutrien Нютон. 
Усилията за забавяне на изменението на климата засилват търсенето на култури за производство на биогорива вместо храна и Китай внася драстично повече зърно, тъй като изчерпва нова земя за земеделие.