Изречението на министър Бозуков, че Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) и Агенцията по храните (БАБХ) са държава в държавата, трябва да бъде подплатено с факти, не че го оспорвам, нито го подкрепям, но когато говорим за държавни институции, едната от които е разплащателна, тогава много сериозно трябва да кажем нещата конкретно и с истинските имена. Защо са държава в държавата? Така коментира изказването на ресорния служебен министър преди седмица Светлана Боянова пред Дарик.

Проф. Бозуков: Ще правим проверки до последния ден на това правителство

В едно от първите си публични изказвания като настоящ земеделски министър проф. Бозуков заяви, че „има една непрозрачност на определени агенции, които се изживяват като държава в държавата” и назова ДФЗ и БАБХ. По думите му „управляващите ги дирекции в министерството нямат достатъчно информация и си измолват такава от тези структури". Предстои да видим дали политическата воля ще довде до конкретни действия след тези скандални твърдения. Според Боянова, за да има разултатност, трябва да се изнесат факти от разглеждането на проектите във Фонда и изплащането на субсидии.

„По директните плащания какво се случва, също е важно. За всичко трябва да се даде конкретна информация. Министърът каза, че ще направи функционален анализ на всичките второстепенни разпоредители. Това е важно“, допълни Боянова.

Месопреработвателят Кирил Вътев пък заяви, че би било интересно да се направи анализ още от времето на САПАРД - кой от бенефициентите какво е направил, какво се е случило с тази ферма или предприятие, кои са се продали, след като са получили парите и т. н. Очевидно е очакването за по-задълбочени действия от временното правителство. След като вече бяха направени сериозни заявки, време е за доказателства.

Вътев: Във Фонда има много политически натиск от политическата конюнктура.

Двамата с Боянова коментираха и настоящите инвестиционни мерки и проблемите свързани с тях, които по думите им отново произтичат преди всичко от администрацията.

„Хората са изключително притеснени, когато им трябва документ от държавна институция, за да бъде представена пред ДФЗ. Разрешение за водовземане например, разрешение за строеж – все неща, които никой не знае кога ще му се случат във времето. Въпреки, че има срокове, те се оказват инструктивни, не задължителни. Докато това продължава да е така, няма как да искаме бизнесът да инвестира, да прави каквото и да е. Значи, за хората важи срокът, а за държавната администрация не важи“, заключи Боянова.

Одобряването на проектите, по-точно времето, което това ще отнеме, е другото голямо притеснение, отбеляза Вътев. За него това е една от основните причини хората да не искат вече и да кандидатстват по 4.1 и 4.2 и даде пример със себе си:

„За пръв път в живота си внесох проект за реконструкция и разширение през 2015 г. и съжалявам, че го направих. В същия прием се одобриха предприятия за фураж от тикви, такива за биосладолед. Някой да е чул някъде за тях после? А те бяха с най-многото точки. 

Поради това, че се оказаха фалшиви проекти и освободиха ресурс, дойде нашият ред, ама след 3 години. Само че и рамката се промени от 3 милиона лева на 2 милиона лева. Това изисква преработка на проекта, проектанти, консултации – всичко се плаща. Така нашата инвестиция е в пъти по-висока от субсидията, която е за нея.“

Боянова обърна внимание, че сега поне има финансов критерии, които се въведе в предстоящия прием по 4.2. „Той все пак донякъде ще даде възможност да се отсеят истинските проекти от другите“, смята експертът. 

Министър Бозуков вече обяви, че приемът по подмярка 4.1 ще бъде удължен до края на септември 2021 г., като няма да се променят насоките за кандидатстване и няма да има секторни бюджети, за които настояваха представители на бранша. По думите му подмярка 4.2 ще бъде отворена в средата на месец юни. Вече се чуха и мнения, че ако двата приема се застъпят, няма да има достатъчно административен капацитет, което ще доведе до забавяне и проблеми.