Като изключим 2009 година, наблюдаваме постоянен ръст на цените на земеделска земя. Това, което смятам обаче е, че оттук нататък това няма да е точно така. Може би ще има скок на някои уедрени парцели, които са над 100 дка, но не повече от 5% на година. Цените на земеделските земи и проблемите на земеделците са само част от темите, които Стайко Стайков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) и собственик на Ставен АД, коментира в интервю за Фермер.БГ.
 
 
Г-н Стайков, благодарим ви за тази среща, нека започнем с това, какви са актуалните цени за закупуване на земя и съответно за аренда в различните области на страната в момента?
Тази година, специално моята прогноза, се осъществи. У нас нямаме голям скок на земеделската земя през годината. По-скоро може да кажем, че имаме едно успокояване на пазара, както казахме преди, едно отрезвяване. Скокът тази година е предимно при големите парцели, където повечето хора казват комасирани, т.е. те са уедрени. Те са голяма рядкост и обикновено се използват за трайни насаждения, зеленчукови култури или с някакво специално предназначение. Там скокът е по-голям и е нормално търсенето да е по-голямо, тъй като има много малко такива парцели в България. 
 
 
А за аренда?
Що се касае за арендата – през изминалата година наблюдавахме едно успокояване на пазара на земеделските земи. Тук говорим за цялата страна, като изключвам винаги местата с откъсачни сделки на много високи цени. Това е така, има землища, в които все още има някои местни арендатори, които имат изключително голям интерес, но като цяло в общините има едно успокояване на цените. На някои места се усеща лек спад, на други – леко покачване, но не повече от 5%. Съответно знаете, че зависимостта на цената на земята и арендата, са много зависими една спрямо друга. Така че мисля, че арендите тази година на места, се задържаха като ниво – няма индикация, няма покачване, а там където имаше спад на земите, има съвсем леко занижаване, може би до 5%. В обобщение по темата, като цяло пазарните нива на цените на земята и арендите, от края и средата на миналата година, се запазиха.
 
 
Можем ли да говорим за конкретни цени в съответните области?
Разбира се, най-високи са цените в Добрич и Силистра, но това е нормално. На тези места имаме пик и се наблюдават сделки дори и за над 1 700 лева. Отново казвам, че това е цена за големи парцели или за някоя пакетна сделка, която е в едно землище. Като цяло цените са между 1 500 и 1 700 лева за Добричко. Това, което наблюдаваме за Силистра, може би, е малко по-ниско, там цените са от 1 200 до 1 500 лева.
 
 
От 2002 година насам ръстът на цените на земеделски земи е 17% на годишна база, на какво се дължи това според вас?
Според мен трябва да споменем, че 2009 бе годината, в която имаше голям шок и спад на цените. През всички други години имахме добър скок на цените на земеделска земя в България. Тъй като през 2009 година сектор "Земеделие" не беше развит в самото начало - 2002-2003 година и преди това, впоследствие, със субсидирането на земеделската земя, се появи и търсенето, което е съвсем нормално. Тя беше много подценена и позволяваше един голям ръст. Позволяваше на много хора да инвестират, появиха се и другите търговци, т.нар. спекуланти на пазара, както и публични дружества, които инвестират на много ниска цена и съответно, след няколко години, при достигане на някакъв пик, от който всеки е доволен, продават земите. Мисля, че и до този момент е така. Както казахте вие, индексираме ръст с около 17%. Има години и с по-голям ръст, около 20%, има такива и с 15%, но и такива със спад до 10%. 
 
 
Като цяло, с изключение на 2009 година, имаме постоянен ръст на цените на земеделски земи, но смятам, че оттук нататък това няма да е точно така. Може би ще има скок на някои уедрени парцели, които са над 100 декара и които са със специално предназначение, да не говорим трайни насаждения и други, но не повече от 5% на година.
 
Можем ли да направим обобщение за това каква беше годината и къде собствениците на земеделски земи срещнаха проблеми?
Може да разделим проблемите така – много трудна година в началото, особено в Южна България. Същото положение бе и в северната част на страната, но в Южна България сякаш не бяха толкова подготвени хората, защото знаем, че там по-бавно се развива земеделието. Тази година имаше много валежи, много проблеми. Имаше хора, които разораха културите си - най-вече рапицата. В един момент всеки очакваше да има срив. Специално, втората половина на годината, когато дойде и жътвата, се видя, че годината не е толкова лоша, като тук говоря за пшеницата и отчасти за ечемика. 
 
Проблемът се появи в началото, в спекулативното занижаване на цената. Много хора продадоха на много ниска цена, поради страха, че тя ще падне още и това създаде един голям проблем. Впоследствие мисля, че при другите култури го нямаше това занижаване, говоря за рапица, за слънчоглед, но при тях пък добивите на някои места, бяха по-ниски, но не навсякъде, разбира се. Имаше една статистика, която показваше, че тази година е най-добра за пшеницата в България. Според мен в южната част имаше рекордни добиви и статистиката го доказа. Вярно, че цената беше по-ниска, но който задържа малко пшеницата, дори и в момента цената й, е 29 ст. 
 
 
Трябва да се внимава не само да инвестираме в земя, не само да бъдем добри земеделци, а трябва и добре да управляваме реколтата си, т.е. малко да се внимава кога какво се прави, за да не се получи така, че сме се трудили много, да имаме добри добиви и накрая да срещнем проблем при продажбата на реколтата. Мисля, че като цяло, ако ме питате за проблемите, имаше пропаднали площи. Ако става въпрос за това, да - имаше, но като цяло, те бяха между 5% и 10% в зависимост от частите на страната и не дадоха чак такова голямо отражение. Вече много от хората застраховат културите си, това е личен избор и всеки преценява дали има смисъл.