Класовете на българския сорт пшеница „Гизда“ тази година са пълни. С това се похвали Дарина Ташкова, опитен земеделски производител от Айтос. На нивите, които стопанисва нейното семейство се отглеждат няколко български сортове и тя е доволна от резултатите досега, въпреки климатичните аномалии през последните месеци. В стопанството ѝ за Деня на полето гостува доц. Златина Пейчева – Ур, която е селекционер от Института по растителни генетични ресурси в Садово. 

Четете още: Търговията със зърно става все по-важна в Черноморския регион

„Предимствата на нашите сортове са, че са адаптирани и свикнали на местните условия. Българските сортове пшеница в десетгодишния процес на създаване, поне седем години са били изпитвани преди да излязат на полето. Затова за тях условията през тази година не са нови. Те са свикнали на този стрес“, коментира доц. Пейчева. 

„Имахме закъснели студове, но като цяло през изминалите шест - седем години нямаме зими, особено в Пловдивския регион. В последно време се отчита изместване на студовете, те вече не са декември, януари и февруари, а март и април. Но това не е зима“, категорична е тя. 

Нейните наблюдения сочат, че в следствие на падналите дъждове и последвалото затопляне, посевите са успели да развият освен централния клас и повече братя. 

Тази година ще разчитаме на „късните братя“ да донесат голяма реколта. Сега обаче е твърде рано, всичко може да се случи до жътва, затова ученият не иска да прави категорични прогнози. 

От думите на доц. Пейчева става ясно, че повечето от сортовете, които предлагат българските институти са с много добро качество. „За съжаление сега държавата не дава бонуси за високо качество, но мисля че българите като европейски граждани заслужават високо качество, а повечето наши сортове са такива, а не са както е популярно да се наричат – „фуражна пшеница“. Такова понятие няма“, коментира още тя. Институтите освен безплатните консултации не могат да дадат нищо друго на земеделските производители. 

В момента доц. Пейчева работи върху нов сорт пшеница, който все още няма име, но вече се дава на стопаните, които да го изпитват. Резултатите засега сочат добив от над 900 кг/дка. 
 

Подкрепете независимата журналистика